Безусловно далеч не всички внимателно анализират своите екскременти. И конструкцията на днешните тоалетни не предразполага към подобни изследвания.
Но появата във фекалните маси на нехарактерни примеси може да е първият сигнал за тревога, свидетелстващ за възникването на сериозни проблеми в организма.
Някои от тях са сериозен повод да се посети лекар и назначаване на съответните изследвания.
Обикновено нашите изпражнения представляват достатъчно еднородна маса.
Появата в тях на примеси или чужди компоненти може да бъде обусловено както от характера на менюто, така и от развитието на определени заболявания. Всеки разумен човек следва да обърне внимание при поява във фекалните маси на видими:
• Кръв;
• Слуз;
• Гной;
• Остатъци от храна;
• Чужди компоненти;
1.Кръв
Откриването на кръв в екскрементите винаги е сериозен симптом, изискващ незабавно да се потърси лекарска помощ. И може да бъде проявление – често първото:
• Рак на дебелото черво;
• Възпалителни автоимунни заболявания на червата – язвен колит, болест на Крон;
• Големи доброкачествени образувания, например полипи;
• Патологии на дебелото черво и на аналната област;
• Исхемичен колит – обусловен от патология на кръвоносните съдове, хранещи червата;
• Чревна ангиодисплазия;
• Патология на съсирването на кръвта;
• Инфекциозно увреждане на червата – например, дизентерия, амебиаза, чревна туберкулоза;
• Лекарствено увреждане на червата – заради приема на понижаващи температурата средства, нестероидни противовъзпалителни и др.;
• Глистни заболявания – аскаридоза, трихоцефалоза и др.;
Количеството кръв може да бъде различни – от едва забележими жили до няколко чаши. Понякога вместо при изхождане вместо изпражнения излиза само кръв или кръв със слуз.
Цветът на кръвта отразява местонахождението на източника на кръвозагубата. Алената прясна кръв е характерна за „ниско“ разположените – анус, право черво, сигмовидно черво или низходящо дебело черво.
Тъмната кръв, особено ако е смесена с фекални маси, или кръвни съсиреци свидетелства за висока локализация, тоест патологичният процес се намира в дясната част на делото черво или в тънкото.
2. Гной
Примес на зеленикав или жълтеникав гной в екскрементите винаги е признак на сериозен възпалителен процес, и се появява при:
• Инфекциозни колити;
• Проктити;
• Автоимунни възпалителни процеси в дебелото черво – язвен колит, колит на Крон;
• Дивертикули;
• Пробив на гнойници в дебелото черво;
• Разпад на злокачествен тумор – случва се при много напреднал стадий на заболяването;
И гноят в изпражненията също се смята за тревожен сигнал. Самолечението при такива заболявания е неефективно и може да има опасни последствия.
3.Слуз
В здравото дебело черво винаги има клетки, които образуват слуз, която е необходима за своевременното придвижване на изпражненията по червата.
И малкото количество прозрачна слуз във фекалиите може да се срещне и в норма. Освен това малките буци слуз са характерни за изпражненията на бебетата, хранещи се с кърма.
Те се дължат на прекалено голямото количество мазнини в майчиното мляко, с които все още слабите храносмилателни елементи не са в състояние да се справят. Но голямото количество слуз често е проявление на:
• Повишена двигателна активност на червата;
• Инфекциозни заболявания – салмонелоза, коремен тиф, дизентерия и др.;
• Възпалителни процеси в червата от неинфекциозен произход;
4.Остатъци от храна
Някои видове храни е невъзможно да се смелят напълно, затова присъствието на семки, макови зърна, костилки, фрагменти от плътна кожа, жили, хрущяли месо, кости от риба, не трябва да бъдат причина за безпокойство.
Храносмилателните ензими не са в състояние да се справят с толкова груба влакна и съединителна тъкан.
5.Чужди компоненти
Това са най-често глисти.