Ако сте сред феновете на криминалните книги и филми, най-вероятно ви се е случвало да разкривате заговорите още в началото им или да разрешавате случая по-бързо от „добрите“ герои при това още в средата на епизода или текста.
В същото време голяма част от зрителите или читателите са съпричастни на харизматичността или арогантността на лошия герой.
Ако сте от хората, които бързо осъждат, анализират и задават въпроси, най-вероятно сте забелязали прилика между себе си и отрицателния герой. Какво се случва, ако има по-големи прилики?
Вероятно сте се замислили какво ще стане, ако бихте могли да измислите по-добър план за убийство от сериен убиец? Или се досещате как убиецът би могъл да избяга от справедливостта? Ако отговорите на някой от тези въпроси с „да“, това правили ви психопат?
Спокойно! Вероятният отговор е „не“. Терминът „психопат“ е поставен през 1800 г., като първоначалното му значение е да опише група хора, при които се наблюдава липса на нравствени качества. До 1900 г., лицата, които притежават подобен тип черти, се наричат социопати. От този момент, особено през последното десетилетие, и двата термина се използват, за да опишат поведението на хората, които накърняват човешкия морал.
Когато гледаме филм, в който лошите герои са изобразени като интелигентни и упорити престъпници, ние променяме нагласата си спрямо личността им. На пръв поглед героите не се отличават с особени черти, но същността им крие мрачни тайни. За да идентифицираме този тип морална поквара, трябва да направим подобна асоциация, нали?
Но мислите и действията са две съвсем различни неща. Много от нас отключват мрачните дълбини на съзнанието си, когато наблюдават подобен сюжет, появяват се мисли, които най-вероятно никога не бихте привели в действие. Това, че си въобразявате как ще убиете някого в пристъп на ярост, или надявайки се, че някой получава това, което заслужава, ви разграничава от истинския психопат и ви прави съпричастни в моралното отношение спрямо другите. В един момент, когато се успокоите, ще помислите, колко ужасно ще бъде, ако тези мисли се сбъднат. Вероятно е просто да се опитвате да станете съпричастни на героя.
Тази година д-р Крейг Малкин, публикува в блога си мнение за термина"нарцисизъм", който, според него се употребява неправилно. По същия начин определя за погрешно етикетиране думата „психопат“. В действителност около един процент от населението се определя като психопати. Тази статистика се увеличава умишлено от сценаристите, особено когато има нужда от добавяне на отрицателен персонаж на всеки 10-20 епизода.
Хората, които търсят терапия, или им е наложено наказание от съдилище заради престъпване на закона, често са замесени в случаи на насилие или нарушаване на правата на другите, но тези хора не могат да бъдат наречени психопати.
В действителност, поведението им се дължи на много по-дълбоки преживявания или възприятия на мозъка. Човешката природа е изключително сложна и не трябва да се поставят етикети, понеже ефектът може да бъде унизителен.
Според д-р Малкин, коригирането на тези изкривени представи за психотерапия се насочват в правилна посока. Въпреки това, напредъкът зависи от лечението и психичното здраве изисква време и ресурси. Необходимо е да се получи още много информация, за да се разширят познанията.
