Лекарите лекуват с помощта на лъчева терапия вече повече от 120 години.
И ако на първо време нито учени, нито лекари, разбира се, пък пациентите не са осъзнавали цялата степен на опасност на метода, позволяващ унищожаване преди това неизлечими ракови тумори.
То днес методът на лъчева терапия се използва малко по-обмислено и хуманно, като се опазва здравето на лекарите и успешно се лекуват пациентите.
Но в съзнанието на немалък брой хора ядрената бомба, разрушила Хирошима, Чернобилската трагедия и в облъчването на ракови пациенти са някъде там.
Обединява ги една дума – „радиоактивност”. Разбираемо е,че радиоактивното излъчване е необходимо, за да се убият ракови клетки, но как тогава самият облъченият човек остава сред живите и не е ли опасен за околните.
Онкологични заболявания и лъчева терапия
Онкоболните в повечето случаи получават комбинирана терапия:
- Хирургична операция за отстраняване на раковите тумори и засегнатите от него тъкани;
- Лекарствена, тоест химиотерапия – удар по тумора със силни лекарства, което води до различни странични ефекти /лека „химия” в онкологията няма/;
- Лъчева терапия;
Лъчевата терапия използва йонизиращо лъчение, което се отличава от другите видове лъчения по това, че може да проникне дълбоко в тъканите и се отключват процеси на изменения в клетките на живия организъм.
Основната задача на лъчевата терапия е да се нанесат максимални увреждания на раковия тумор и да се минимизира въздействието на здравите клетки и тъкани, които се намират около нея.
Източници на лъчение отвътре и вътре в тялото на пациента
Облъчването може да стане по 2 пътя:
С помощта на външен източник на лъчение, т.нар. дистанционно лъчение
Източникът се намира на известно разстояние от злокачествения тумор, извън тялото на човека.
Към тази група методи се отнася неутронната и протонната разновидност на терапията, дистанционна гама-терапия, лъчева терапия с бързи електрони, някои видове рентгенотерапия – близкофокусна, например, и др.
С източник на йонизиращо лъчение, въведен в тялото на болния – вътрешно облъчване. В тази група се разграничават 2 основни подгрупи методи:
Брахитерапия
Максимално близо до тумора или директно в нея се въвеждат радиоактивни вещества – радионуклиди – радий-226, иридий-192, цезий-137, йод-125, йод-60.
Радионуклиди могат да бъдат вътре в органа, тъкани, кръвоносни съдове, лумен – бронхи или хранопровод. Въвеждат се ръчни или по автоматизиран път, дистанционно.
Самото вещество изпускащо йонизиращо лъчение, разрушаващо тумора, се намира на графитова или сребърна матрица и е заключено в титаниева капсула.
Количеството и разновидността на радионуклиди се подбират по такъв начин, че след определено време /1-2 месеца/ излъчването се прекратява.
Системна радионуклидна терапия
За разлика от брахитерапия, в този случай в тялото на пациента се въвежда радиофармацевтични препарати, така се наричат радионуклиди.
Радиоактивност и болни от рак
Ако източникът на лъчение е отвън, то самият пациент не става радиоактивен в процеса на лечение.
Неговият организъм и по-точно злокачественият тумор в неговото тяло, и околните клетки, се подлагат на разрушаващо въздействие на йонизиращо лъчение. Но радионуклидите в тялото не попадат.
Това означава, че при дистанционна лъчева терапия на онкологични заболявания не представлява никаква опасност за околните и може безпрепятствено да общуват със своите близки веднага след процедурите.
Следва да се добави, че курсът дистанционна лъчева терапия може да се назначи за доста дълго време. Това е необходимо за възстановяване на здравите клетки на тялото.
