Всеки 3-ти човек след 40-годишна възраст, водещ заседнал начин на живот рискува да увеличи шансовете да заболее от рак. Именно поради това е по-добре от по-рано човек да се замисли за голяма „порция“ движение за неговия организъм.

Грешките в хранителния режим, игнориране на принципите за здравословния начин на живот, недостатъчно качествения хранителен режим – всичко това е причината, затова всеки ден в България около 100 души да разбират, че са болни от рак.

Ние обвиняваме затова много неща – животът в условия на стрес, гените, ограниченият достъп до здравословни и пресни хранителни продукти, химията в тях. И всичко това е правилно.

Съвременният прогрес на цивилизацията ни принуждава да водим нездравословен начин на живот. Той води до това, че ние невинаги сме в състояние да се придържаме към строги правила и принципи.

Но следва да се помни, че има елементи от здравословния начин на живот, които не изискват от нас твърде много време и жертви, но въпреки това оказват огромно влияние върху здравния статус на нашия организъм.

Най-важен компонент е физическата активност. Системните тренировки водят до това, че много други потенциални фактори, обуславящи развитието на рак, просто престават да заплашват нашия организъм.

Само 30 минути физическа активност дневно с 30% понижава риска от развитие на рак на млечната жлеза, на половите органи при жените, на рака на простата при мъжете и от опасните за живота форми на рака на дебелото черво.

Изследванията показват, че системната физическа активност е един от най-ефективните фактори, потискащи развитието на раковите изменения в човешкия организъм.
Движението също така способства за понижаването на телесното тегло.

При хората, страдащи от затлъстяване, рискът от развитие на онкологично заболяване се повишава с повече от 50% при мъжете и 60% при жените. Също така прекомерното отлагане на мазнини в областта на корема увеличава риска от развитие на ракови огнища в различни части на тялото.

Една от причините, затова е, че наднорменото тегло обуславя възникването на опасни нарушения в образуването и секрецията на инсулин. Сред основните задачи на този хормон е понижаването на нивата на кръвната захар след прием на храна.

Когато в организма се натрупа излишък от мастни клетки, особено в областта на корема, в кръвта попада голямо количество мастни киселини, които затрудняват изпълнението на функциите на инсулина.

Организмът се опитва да пробие блокадата, отделяйки големи количества от този хормон, което води до развитието на т.нар. състояние – хиперинсулинемия.

Клетките, защитаващи от големите количества инсулин, който за тях в излишък се превръща в отрова, престават да взаимодействат с него, тоест развива се резистентност към него.

Защитата на клетките от извънредно големи количества инсулин не е случайна, тъй като този хормон влиза в групата на ключовите фактори, стимулиращи растежа на метастазиращите тумори.

Изследванията показват, че съществува тясна връзка между хиперинсулинемията и увеличаване на рака на млечната жлеза, на дебелото черво и на простатата.

Учените установили, че системните занимания с физкултура предотвратяват развитието на резистентност към инсулина и водят до това, че клетките на нашето тяло ни са, образно казано, по-дружелюбни към този хормон.

При физически натоварвания на организма също му е по-лесно да неутрализира излишъка от глюкоза в кръвта. Както е видно от изследванията, рискът от развитие на рак е 30-40% по-нисък при активните хора в сравнение с тези, водещи заседнал начин на живот.