Според специалисти негативна роля в тази насока е изиграла еволюцията. Голяма част от хората са предразположени към диабет втори тип, заради еволюционна особеност на инсулина, който е ограничил синтеза и функциите на хормона.

Минимално изменение при секвениране на инсулина

За това се съобщава в статия, публикувана в научното списание PNAS. Изследване, проведено от учени от Медицинското училище на Университета на Индиана, Мичигански университет.

Според техни данни, инсулинът се образува благодарение на редица процеси, които протичат в специализираните клетки, наречени бета-клетки на панкреаса.

Ключов етап е особеност на предшественика на инсулина – проинсулин, за постигане на 3-измерна структура на хормона.

Нарушението на този биосинтез може да е резултат от различни мутации, които препятстват складирането на проинсулина.

Биологичните процеси обикновено се развиват, за да бъдат устойчиви, и това ни предпазва в повечето случаи от вродени дефекти и заболявания. И все пак диабетът изглежда е изключение, отбелязва докторът на медицинските науки и водещ автор на научния труд Майкъл Вайс.

Защо предразположението към диабет е повишено при хората

При анализа специалистите изясняват, че нито една мутация на човешкия инсулин не може да се отрази благоприятно на синтеза, и на ефективността на хормона при свързване с рецептор.

Изследователска група установява, че дори най-малкото изменение на процеса на секвениране на инсулина, тоест определянето на тяхната аминокиселинна или нуклеотидна последователност, нарушава неговото превръщане и предизвиква клетъчен стрес.

Това води до дисфункция на бета-клетките и до увреждане впоследствие.

Еволюцията прави хората уязвими на различни мутации в гена на инсулина, което в крайна сметка води до предразположение към диабет при повечето.

В бъдеще, след като е известна причината, вследствие на която нараства предразположението към диабет, може да се разработи генна терапия, която да спре нарушаването на процеса на превръщане на предшественика на инсулина в инсулин.

Необходими са обаче множество изследвания в тази насока, защото намесата на ниво на гени с терапия може да доведе до процеси, които трудно може да се прогнозира до какво могат да доведат.