Към настоящия момент, най-опасният вирус, срещу който няма вируси и лекарства, продължава да се разпространява и да опустошава бедните селски райони на Африка. Но за щастие към настоящия момент броят на заболелите, дори и в Африка е престанал да нараства.
Учени от цял свят се опитват да предотвратят разпространението на вируса, а в същото време проучват как е възникнал този смъртоносен инфекциозен организъм.
И в тази насока вече са направени някои открития. Установено е, че вирусът Ебола е възникнал още в геоложката епоха на Миоцена.
Вирусът на хеморагичната треска Ебола и неговия опасен братовчед – вирусът Марбург /предизвиква заболяването Марбургска хеморагична треска/принадлежат към семейството на филовирусите, които се появяват преди 16-23 млн. години в епохата на миоцена.
За своето откритие учените съобщиха за списание „PeerJ“ и в прес релийза на университета на щата Ню Йорк в Бъфало.
Преди се е смятало, че съвременните филовируси са се появили преди около 10 000 години при появата на земеделието. Но американските учени са установили, че тези вируси са възникнали много по-рано – в епохата, когато на Земята за първи път са се появили човекоподобните маймуни.
Учените Джеръми Брюн и Дерек Тейлър провели проучването с „изкопаеми гени“ – фрагменти от генетичен материал, попаднал в ДНК на бозайниците по време на вирусна инфекция.
Един такъв филовирусен ген /VP35/се повява на едно и също място в генома на два вида хамстери и два вида полевки /гризачи, подобни на полски мишки/.
Учените са установили, че вирусът е попаднал в ДНК на животните още преди те да станат отделни видове, тоест преди 16-23 милиона години.
В генома на тези животни има милиарди базови двойки /два нуклеотида на две взаимодопълващи се ДНК или РНК/. Шансовете вирусен ген да навлезе на едно също място при различни видове по различно време са нищожно малки.
Учените отбелязват, че най-вероятно проникването на вируса се случило при общия прародител на гризачите.
Фосилизираният ген VP35 от генетична гледна точка е по-близък до вируса Ебола, отколкото до Марбург – тоест в епохата на миоцена тези вируса са започнали да се различават.
Също така учените са убедени, че изучаването на древното минало на вирусите може да помогне на човечеството в борбата с настоящата епидемия, засега ограничена главно в бедните селски райони на Африка – доказателствата за връзката между вируса на Ебола и Марбург биха били приложими за създаването на единна ваксина за двете заболявания.
Освен това новите знания за жертвите на филовирусите в миналото подсказват кои съвременни видове животни могат да крият в своите геноми неизвестни родственици на вируса Ебола.
Когато учените за първи път започнаха да проучват резервоарите на този вирус, те се втурнаха да изследват в джунглата всичко каквото им попадне под ръка – бозайници, насекоми и други организми.
Според изследователите колкото повече знаем за еволюцията на филовирусите с техните гостоприемници, толкова по-бързо ще разберем какви други фактори или участници оказват влияние в разпространението им.
И като заключение да припомним, че вирусът Ебола причинява при човека бързо прогресираща тежка вирусна инфекция, която при 50% от случаите на заразяване завършва с фатален изход.
Но все пак няколко души в Испания и САЩ успяха да се преборят с вирусната инфекция и оцеляха.
Начинът на лечение е по-скоро поддържащ, дори се появи информация, че имало случаи на излекуване само с вода, но прилагана венозно с добавени електролити.
Така всъщност са били създадени условия на имунната система да укрепне и да изгради антитела срещу вируса и да прекрати инвазията му в организма.
