Можем ли да си отговорим на въпроса кога започва старостта? Най-вероятно, когато човек започне да се замисля за нея. И веднага, след като човек да се замисля над нея, тя наистина идва. Но не трябва да се изпада в паника.
Съществуват множество начини, с които човек може да поддържа тялото и съзнанието си в отлична форма, въпреки напредналата възраст. Един от тези начини е воденето на здравословен начин на живот, за който много се пише, но толкова малко хора се придържат към него.
И все пак, към въпроса за остаряването трябва да се подхожда много сериозно. Установено е, че при някои хора с напредването на възрастта се развиват леки когнитивни нарушения. Повечето здравни експерти са на мнение, че това е един междинен етап между нормалните способности за усвояване, запаметяване и анализиране на информация и деменцията.
Умерените когнитивни нарушения се определят като познавателни разстройства, при мозъчните функции са отслабени отвъд нормалното, но не се ограничават ежедневните дейности на човека. Симптомите се проявяват чрез необичайно забравяне и частична загуба на съществуващи навици.
Учени от университета „Сантяго де Компостела “ в Испания изследвали начинът, по който мозъкът компенсира характерните за напредването на възрастта леки когнитивни увреждания. Те откриват, че мозъкът използва своя познавателен резерв, тоест запаметената информация с годините, за да компенсира загубата на паметта.
„Когнитивен или познавателен резерв“ е наименованието, което учените дали на способността на мозъка да компенсира загубата на част от своите функции. Този резерв няма как да бъде измерен количествено. Вместо това той се оценява чрез индикатори, за които се смята, че увеличават неговия капацитет.
Учените установили, че използването на по-голям речников запас, тоест използват се по-голям брой думи при комуникация, засилва способностите на мозъка да компенсира загубените си функции.
Един от авторите на изследването, публикувано в списанието „Годишник на психологията“ посочва, че проучването е съсредоточено върху обема на речниковия запас, тъй като именно той се счита за индикатор на кристализираната интелигентност /използването на по-рано, придобити интелектуални умения/. И всъщност целта на проучването е била да се установи връзката между речниковия запас и познавателния резерв.
В проучването взели участие 326 души над 50-годишна възраст. 223 от тях били в отлично здравословно състояние, а останалите 104 били с леки когнитивни нарушения.
След това учените измерили предметното равнище на техния речников запас, заедно с други показатели като периодът на тяхното обучение, сложността на тяхната работа, както и навиците им да четат.
Също така учените анализирали оценките, които участниците получили на различни езикови тестове. Впоследствие с регресивен анализ изследователите установили връзката между обема на речниковия запас и вероятността от развитие на когнитивно нарушение.
Резултатите показали, че леките когнитивни нарушения са характерни за участниците, които са получили по-ниска оценка на езиковия тест.
И въз основа на това учените заключават, че по-големия обем на речниковия запас предпазва от когнитивни увреждания, тъй като спомага за увеличаването на познавателния резерв в мозъка.
