Описание

Рецидивираща треска представлява бактериална инфекция , характеризираща се с повтарящи се пристъпи на висока температура, главоболие, мускулни и ставни болки и гадене.

Причинява се от някои видове спирохети Борелия. Съществуват два вида рецидивираща треска като при първия вид вектор на разпространението на заболяването са кърлежи, а при втория пухояди или хапещи въшки.

От какво се причинява?

Заболяването се причинява от някои щамове на Borrelia, които са грам отрицателни бактерии с ширина 0.2-0.5 микрона и дължина 5-20 микрона и имат формата на винтова тапа, което е типично за всички спирохети.

При тях се извършва уникален процес на ДНК прегрупиране, което им позволява периодично да изменят молекулите на външната си повърхност.

Този процес, наречен антигенен вариант, осигурява на спирохета възможност да избегне имунната система на гостоприемника си и да предизвика рецидивиращи пристъпи на треска и други симптоми.

Три щама на бактерията причиняват болестта Borrelia hermsii, B. Parkerii и B. Turicatae. Най-честият причинител, обаче е Borrelia hermsii.

Клинично заболяване

Болестта се характеризира с пристъпи на треска с продължителност няколко дни, последвани от интервал без повишена температура, но впоследствие при засегнатите отново се развива фебрилитет.

Този процес може да се повтори от 1 до 4 пъти. Едновременно с повишената температура, пациентите могат да се оплакват и от:

• генерализирани болки по тялото – в мускулите, в ставите;
• главоболие, гадене, повръщане, анорексия, суха кашлица;
• чувствителност към светлина, обрив, болки във врата;
• дразнене в очите, объркване и световъртеж;

Всеки фебрилен епизод завършва с последователност от симптоми, по-известни като „криза“.

По време на „фазата на втрисане“ на кризата, пациентите вдигат много висока температура до 41.5 градуса по Целзий и е възможно да изпаднат в състояние на делириум, превъзбуда и да развият тахикардия.

Продължителността е от 10 до 30 минути. Тази фаза е последвана от „избиване на горещината“, характеризираща се с обилно изпотяване, пациентите могат да станат временно хипотензивни.

Обикновено пациентите, които не се лекуват, получават развиват фебрилни епизоди от 1 до 4 пъти, преди заболяването да отзвучи напълно.

Ако подозирате, че имате рецидивираща треска потърсете лекарска помощ.

Лечение на рецидивираща треска

Спирохетите Borrelia са чувствителни към пеницилин и други бета-лактамни антимикробни лекарствени средства, както и тетрациклини, макролиди и евентуално флуорохинолони.

Експертите обикновено препоръчват тетрациклин 500 мг. на всеки 6 часа за 10 дни, това е предпочитаната схема на лечение за възрастни с перорално приложение.

Когато тетрациклините са противопоказни, ефективна алтернативна е еритромицин 500 мг или 12.5 мг/кг. на всеки 6 часа в продължение на 10 дни.

Парентерално лечение с цефтриаксон 2 грама на ден в продължение на 10-14 дни е за предпочитане при пациенти, при които е започнало нарушаване на функцията на нервната система, подобно на началото на неврологичната фаза на Лаймска болест.

При започване на терапията с антибиотици всички пациенти трябва да бъдат наблюдавани през първите 4 часа след започване на терапията за реакция Jarisch-Herxheimer.

Този отговор на тялото предизвиква влошаване на симптомите, което се характеризира с втрисане, хипотония, като при 50% от случаите се наблюдава и фебрилитет, което прави трудно разграничаването от типичната за рецидивиращата треска фебрилна криза.

В такъв случай трябва да се използват охлаждащи одеяла и да се прилагат в подходящи дози антипиретици.

А при някои от пациентите, подложени на лечение на бактериалната инфекция с Борелия, може да се наблюдава и развитие на остър респираторен дистрес синдром, който налага интубация.