Много хора смятат, че емпатията е синоним на състрадание. В повечето случаи е така, но не трябва да се забравя, че съчувствието може да е и престорено и да се използва с користни цели.
Отношенията между хората се базират на взаимно разбиране. Съчувствието предполага да се поставим на мястото на другия, да приемаме различни гледни точки, да разбираме какво мислят и чувстват хората около нас.
Как съчувствието може да се използва срещу този, който страда
Толкова различна емпатия
В психологията има термин „емоционално заразяване”, който означава, че околните ни предават своите усещания и настроения. Това се нарича емоционална емпатия.
Например, ако някой си удари пръста, започваме да си представяме какво му е на този човек. Ако видим, че някой плаче, защото е загубил близък, ще се разстроим.
Освен това, повечето хора изпитват и когнитивна емпатия – умението да се улавя ходът на мислите и психологическата нагласа на събеседника. Почти винаги можем да се досетим какво мисли другият човек, и да влезем в неговото положение.
Когато на колега му отказват повишение, не е трудно да се поставим на негово място, да разберем какво изпитва и как ще постъпи.
Способността да анализираме състоянието на околните позволява да се предвиди по-нататъшното развитие на събитията.
Емпатията често се приравнява на състраданието. Когато виждаме, че някой познат го боли и страда, тогава сме готови да го подкрепим и да го утешим.
Съчувствието провокира у нас желание да помагаме и да извършваме безкористни постъпки, да сътрудничим.
Ако сме способни да приемем чуждата гледна точка и да отчетем взаимните интереси, то най-вероятно ще стигнем до съгласие и ще можем да работим заедно.
Изкуството да се лъже и манипулира
Не всички социални връзки се основават на взаимопомощ, великодушие и доброта. Понякога се срещаме с хора, които се стремят да развалят плановете ни, да излъжат и да навредят.
Тези отношения напомнят на игра на шах. За да спечелим, трябва да надхитрим противника и да разгадаем неговите намерения.
Да разберем как мисли и какво ще предприеме. Да се поставим на мястото на врага, емпатията също помага.
Често за постигане на собствените цели съперниците започват да се преструват. Дори не подозираме какво коварство може да се крие зад привидната доброжелателност. Но как успяват да „заобиколят” бдителността ни?
Тайната е в емпатията – благодарение на нея има толкова много талантливи мошеници. Техният успех се обяснява с ненадминатата способност да си играят с чувствата ни.
Мошениците внимателно проучват жертвата, която смятат да използват. Сред тях има истински артисти, умеещи безгрешно да определят слабостите, да виждат алчността в другите, самотата или отчаянието.
На този принцип действат така нашумелите у нас телефонни измамници, които съумяват да накарат възрастни хора да им дадат всички си спестявания.
За тях не представлява никаква трудност да започнат да ни въртят на пръста си. Но не трябва да смятаме, че само мошениците могат да използват емпатията с користна цел.
Всички ние постоянно лъжем и се преструваме – за да се избегнат наказания, за да предпазим някого от жестоката истина, да отмъстим, да извлечем полза.
Според изследване, повечето хора лъжат средно 1-2 пъти дневно. Колкото по-внимателно човек наблюдава емоциите на околните, толкова по-умело успява да лъже.
Изкуството на измамата се базира на емпатията. За да е убедителна лъжата, трябва да сме наясно какво мисли събеседника. Да прочетем какво му е известно и какво – НЕ, да предвидим възможните въпроси, които може да зададе.
Да говорим така, че да не предизвикваме съмнения в честността ни. Да разберем какво мисли и какво чувства и как смята да постъпи. За да въведем някого в заблуждение, трябва да използваме целия си потенциал за съчувствие.
Връзката между съчувствие и измама е потвърден от неотдавнашен експеримент. Участниците, които събрали най-много точки по скалата „Способност за съчувствие”, лъгали повече от останалите.
Малките лъжци
Хората се учат да лъжат още на 2-3 години. Всички навярно са срещали деца, които едва са се научили да говорят, но вече се опитват неумело да лъжат.
С времето овладяват все по-добре този навик и се превръщат в изкусни манипулатори. От гледна точка на психологията решаваща роля в развитието на склонността да се лъже, има способността да се изразява съчувствие.
