Понякога заплахата за сърцето не е видима на пръв поглед. Например, заболяванията на щитовидната жлеза, с които много хора живеят, дори без да подозират.
Те може и да живеят здравословно, дори да спортуват – и да недоумяват откъде са им проблемите със сърцето? Как дефицитът и излишъкът на хормони на щитовидната жлеза действа на сърцето?
Хормони на щитовидната жлеза
Както е известно, това е най-големият ендокринен орган на човека, който синтезира 2 основни хормона, наричани тиреоидни – тироксин /Т3/ и трийодтиронин /Т4/.
Играят ролята на основните регулатори на обмяната на веществата. Участват в много процеси, осигуряващи запасяването с и разходването на енергия.
Американски лекари смятат, че 12% от населението е с понижени нива на хормоните на щитовидната жлеза.
Но повечето от тези хора не търсят лекарска помощ, защото не знаят за своя проблем.
Граничните състояния между нормата и хипофункцията на щитовидната жлеза не влияят толкова силно на качеството на живот на човека, че да се замисли за истинските причини за своята хронична умора, постоянното усещане на студ, разсейването и др.
Не са редки случаите, когато се назначава лечение на депресия със съответните препарати, макар и да се налага преглед от ендокринолог.
Отслабената функция на щитовидната жлеза се среща 20 пъти по-често от хипертиреозата или хипефункция на жлезата. Най-често от хипофункция страдат жените.
Щитовидните хормони и сърдечните заболявания
За всеки от тиреоидните хормони съществуват определени граници на нормата, без да изпадаме в подробности за точните стойности.
В средата са идеалните показатели, по границите – горна и долна граница на нормата, когато концентрацията на хормоните е под или над средната, но още не е признак на заболяване.
През 2012 г бяха публикувани данни, че хипертиорезата значително повишава риска от развитие на предсърдно мъждене – опасно състояние, при което сърдечният ритъм става хаотичен и може да достигне до 300-700 удара в минута.
Дори и само промяната на нивата на синтез на щитовидни хормони към горната граница на нормата повишава опасността от развитие на аритмия с 12% , но при хиперфункция на жлезата показателят нараства до 30%.
През есента на тази година бяха публикувани резултати от изследвания, съгласно които повишеното ниво на щитовидни хормони увеличава вероятността от внезапно спиране на сърцето.
И тази зависимост се запазва, дори и нивото на хормоните да не минава над горната границата на нормата – не критичното, но повишеното ниво на тиреоидни хормони с 2.5 пъти увеличава риска от внезапна смърт, в сравнение с този на хората, чиито показатели са близки до долната граница на нормата.
Вероятността от внезапна смърт от спиране на сърцето в близките 10 години също е с 4 пъти по-висока при хора с повишени нива на щитовидните хормони.
Сами по себе си данните не са толкова критични – 4% от случаите на внезапно спиране на сърцето срещу 1% при хората с по-ниски показатели, но все пак тенденцията е очевидна.
От друга страна се оказва, че терапията с хормони на щитовидната жлеза е ефективна за лечение на хора, прекарали инфаркт на миокарда –разрушаването на сърдечните клетки – кардиомиоцитите, се забавяло и постепенно спирало.
А при пациентите с хипофункция на щитовидната жлеза препаратът L-тироксин – лекарството, което се изписва при дефицит на хормони на щитовидната жлеза, с 39% намалило риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания.
