Както вероятно е известно на всички трансплантацията на органи досега е спасила живота на милиони хора по света.

Но въпреки това не всички хора, чиито собствени органи са спрели да функционират, успяват да дочакат своя донор, поради дългите списъци на чакащи по всички държави по света.

А у нас проблемът е още по-сериозен, тъй като хората, макар и през последните години желаещите да бъдат донори, се увеличи, процентното съотношение е много по-ниско, отколкото в останалите държави на ЕС.

Най-вероятно това се дължи на липсата на достатъчно информация, подходящи информационни кампании и остарели възгледи по отношение на даряването на органи, най-вече, когато изборът дали да направят или не направят това падне върху роднините на потенциалния донор.
Що се отнася до положението със сърдечните трансплантации, там ситуацията е още по-тежка и се чака много по-дълго, отколкото за бъбрек например.

И във връзка с казаното по-горе лъч светлина ни дава последното научно „изобретение“, макар и понятието да е по-скоро относително и може би метод или технология е по-подходящо.

Друг не по-малко важен проблем с трансплантациите е не само с това, че трудно се намират донори, но и това, че органите подлежащи на трансплантация са живи, което предизвиква реакция на отхвърляне – имунната система на реципиента атакува органа, тъй като го възприема като чуждо тяло, това налага прием на много силни препарати потискащи имунната система, които пък от своя страна правят човек особено уязвим за всякакви инфекции.

Американски учени обаче са на път да разрешат поне този проблем, като постигнаха напредък в създаването на човешки сърца в лабораторни условия чрез регенериране на функционален сърдечен мускул и които ще са продукт на биоинженерството.

В този случай обаче все още се налага използването на орган от донор, чиито клетки обаче се сливат с тези реципиента.

Методът се състои в „заселване“ на децелуларизиран орган, тоест премахнати са клетките на донора – с нова сърдечна тъкан, която израства от плурипотентни стволови клетки на самия реципиент.

Това в конкретния случай означава, че от донорското сърце са премахнати компонентите, в случая клетките, които провокират имунен отговор от реципиента, и се заместват със собствени сърдечни мускулни клетки на последния.

Регенерирането на цяло функционално сърце обаче все още е една дългосрочна цел, която е възможно да се реализира в близките 10 години.

Към момента учените от Масачузетския главен център за регенеративна медицина работят по създаването на миокардиален пластир, който да може да замени увредена сърдечна тъкан при инфаркт или сърдечна недостатъчност.

Създаването на напълно функционираща сърдечна тъкан изправи учените пред доста предизвикателства, като например осигуряване на структурна матрица, която да бъде в състояние да обезпечи поддържането на сърдечната функция, доставянето на вече специализиралите се стволови клетки в сърдечни и благоприятна среда, в която клетките да могат да се развиват и да образуват функционален сърдечен мускул.

Изследването било проведено върху 73 човешки сърца, които били одобрени за провеждането на научни експерименти, и се състояло в следното – учените стимулирали диференциацията на плурипотентни клетки в 500 милиона сърдечни мускулни клетки – кардиомиоцити, след тога ги „поставили“ в тъканта на донорските сърца, чиито клетки били отстранени.

След няколко дни в хранителна среда, кардиомиоцитите започнали спонтанно да образуват сърдечна мускулна тъкан, което според изследователите е първата регенерация на човешки сърдечен мускул от плурипотентни стволови клетки.