Много изследвания и публикации са посветени на проблемите на семействата с различен брой деца.
Учените и публицистите се опитват да анализират какви са особеностите в развитието на децата, когато те се отглеждат в многодетни семейства или когато растат без братя и сестри, с какви трудности се налага да се сблъскват родителите, които възпитават близнаци.
По всички теми има достатъчно информация в мрежата и в профилираните издания.
Много по-малко информация, обаче има за най-честият семеен вариант в съвременна Европа, включително и в България, а именно за семействата с две деца.
Когато децата са 2, а не 1, е по-весело в семейството, освен това по-голямото може да помага на своята майка и да си играе със своя брат или сестра. Или по-голямото дете по свое усмотрение в краен случай може да свърши нещо полезно в домакинството, помагайки по този начин на своята майка.
Много често се прави опит да се определи каква е най-подходящата възрастова разлика между малкото и голямото дете. Когато те са с много малка разлика и на практика са на една и съща възраст, например с разлика от около 1-1.5 години, се превръщат в сериозна тежест за своята майка.
Но най-тежко е за майката е само за времето, когато те са съвсем малки, но има надежда, че като поотраснат ще играят заедно и ще бъдат истински другари. Често ли случва така, обаче? За съжаление, родителите понякога виждат как децата им постоянно си съперничат помежду си, по-малкият е обиден, че на него нещо не му е позволено, което пък на по-големия е.
Или обратно на по-голямото дете му се налага винаги да отстъпва и е през повечето време е недоволен от това. Децата, които са на приблизително еднаква възраст, обикновено, когато поотраснат се разбират много добре и се превръщат в едни другари, но в детството скандалите и конфликтите са много чести.
Голямата разлика във възрастта изглежда е по-добра – по-голямото дете често получава указание „да не бъде дете“ и често се превръща в основен помощник на своята майка.
От друга страна, дневният режим налага своите ограничения – по-малкото дете се храни и спи по график, поради това е трудно за семейството да отиде някъде заедно или да покани гости приятели.
Почивката на семейството по време на отпуск или празници също се превръща в проблем поради прекалено големите различните потребности на децата с разлика повече от 5 години.
Понякога родителите решават да прекарат почивните си дни или отпуска си разделно – някой от тях остава с малкия, а другият отива някъде с по-големия или едното от децата се оставя на бабата.
Освен това разликата във възрастта има още един такъв важен фактор като пол на децата.
Но е трудно да се каже какво е по-добре. 2 деца от един пол – може би грижата е по-лесна, предаването на играчки и вещите, но е по-сложно по отношение на съперничеството за вниманието на родителите, за похвали, за подаръци и пр.
Децата с различен пол, изглежда, че трябва по-малко да спорят, тъй като има различни играчки и веща, но много зависи от това кой е по-голям и кой по-малък – както ние знаем ролята на по-голямата сестра или по-малкия брат е за цял живот.
Ако синът е по-голям, то тогава на него постоянно му се говори, че трябва да отстъпва на сестра, но това му се отразява в зряла възраст, тъй като тогава възприема, че най-добрият изход от една конфликтна ситуация е да направи така, както му казва някой друг.
