Изумително откритие, което повдига основни въпроси за човешкото поведение, направиха изследователи от Университета на щата Вирджиния, Медицински факултет, като установиха, че имунната система засяга пряко, и дори контролира социалното поведение на живите същества, като желанието им да общуват с другите.
Това означава, че е възможно проблемите на имунната система да допринасят за неспособността да общуваме нормално. Откритието може да има огромни последствия относно разбирането на неврологичните заболявания, сред които са нарушенията от аутистичния спектър и шизофренията.
Смята се, че мозъкът и адаптивната имунна система ни изолират от околните, и всякаква имунна активност в мозъка се възприема като признак на патология.
От новото изследване се установява, че не само има тясно взаимодействие между мозък и имунна система, но и някои черти на характера може да са се развили, поради имунният ни отговор на патогени, обяснява Джонатан Кипнис, ръководител на катедрата по невронаука, която провежда изследването.
Според него е налудничаво, но ние може би просто многоклетъчни бойни полета на 2 древни сили – патогени и имунна система, като част от нашия характер действително може да е под диктовката на щита на нашето тяло.
Авторите на проучването разкриват, че менингеалните съдове директно свързват мозъка с лимфната система, което пък преобръща из основи десетилетия преподаване, че мозъкът е имунно привилегирован, като не е свързан директно с имунната система.
Откритието отваря вратите за изцяло нов начин на мислене за това как имунната система и мозъкът си взаимодействат.
Откритието изяснява по-добре как функционира мозъка и какво е въздействието на еволюцията.
Учените предполагат, че връзката между човека и патогените може да влияе пряко върху развитието на социалното ни поведение, което пък им позволява да влияят и това с кого си комуникираме и с кого не, което е необходимо за оцеляването ни като вид.
Имунната система използва този опит, за да разработва начини да ни предпазва от заболявания, които придружават тези социални взаимодействия.
Разбира се, те са в интерес на патогените, тъй като им позволява да се разпространят.
Изследователите, провели настоящото проучване, открили, че специфична имунна молекула, интерферон гама, изглежда е от решаващо значение за социалното поведение, и че най-различни същества като мухи, риби, зебри, мишки и плъхове активират интереферон гама реакция, когато комуникират с други индивиди от същия вид.
Обикновено тази молекула се образува от имунната система в отговор на бактерии и вируси или паразити.
Блокирането на молекулата при мишки с помощта на генетична модификация, направило някои дялове на мозъка хиперактивни, което пък се отразило на намаляване на социалната им активност.
Възстановяването на молекулата възвръща и социалното взаимодействие на гризачите към нормалното.
В публикация, в която обобщават заключенията си, учените отбелязват, че имунната молекула играе много важна роля в поддържането на социалната активност на подходящи нива.
Най-вероятно причината имунната система да контролира как да се държим с хората е, защото това е от огромно значение за оцеляването ни като вид.
Защото, както и по-горе бе отбелязано, именно чрез социалното взаимодействие на индивидите, без значение човек или животни, се разпространяват патогените, и имунната система трябва да има контрол върху поведението, за да е възможно да отреагира при евентуална опасност, която възникне при потенциално разпространение на опасен патоген.
