Необходимостта да се отличат индуцираното от физически натоварвания ремоделиране на сърцето от патологични изменения, които са съпроводени с риск от нежелани явления, при професионални спортисти се отнасят към най-важните и, едновременно най-трудният за разрешаване проблем в практиката на спортните лекари и спортните кардиолози.
За да се отличат адаптивните физиологични изменения от скритите патологични изменения, е необходимо много добре да се разбира, какво е нормално за човека, който се занимава с конкретен вид спорта.
Неотдавна в САЩ с финансовата подкрепа на Националната баскетболна асоциация беше създадена база данни, в която влизат показателите на елитните играчи в баскетбола, и резултатите от нейния анализ, бяха публикувани в авторитетно медицинско издание.
Баскетболът е водещ вид спорт в САЩ, и именно сред играчите в баскетбола в САЩ се регистрира най-високата честота на свързаната със спорта внезапна сърдечна смърт.
Най-честата причина сред тези спортисти се оказва хипертрофичната кардиомиопатия. Това изследване е първото по своя род, в резултат на което бил получен голям масив от данни, които могат да се използват за разработване на нормативи за играчите в баскетбола.
Същевременно следва да се има предвид, че баскетболистите се характеризират с по-високи антропометрични показатели, отколкото всякакви други категории изучавани спортисти.
NBA изисква преди началото на всеки баскетболен сезон всеки играч да премине медицински изследвания, които включват и стрес-ехокардиография.
През 2013-та и 2014-та резултатите от тези стрес-ехокардиографски, а също и ехокардиографските данни, получени при изследване за предварителния отбор на спортисти от 2014-та година, били анализирани в централна лаборатория.
В базата данни влязла информацията на 526 спортисти, чиито данни били достъпни за анализ.
Повече от ¾ от спортистите били с афроамерикански произход, приблизително 20% от тях се отнасяли към европеидната раса, като средната им възраст била 25 година и 7 месеца.
Средният ръст в групата се равнявал на 200,2 см, а средната стойност на площта на тялото – 2.38 квадратни метра.
При значителна част от спортистите резултатите от измерването на различни структури, отнасящи се към левите отдели на сърцето, сред които и размерите на лявата камера, дебелината на нейните стени и масата на ЛК, излизали извън рамките на референтните стойности, предлагани за използване за общата популация.
Така, средната стойност на крайния диастоличен диаметър съставлявало 56.8 мм, и дилатацията на кухината на лявата камера се наблюдавала при 36.5% от спортистите, които били включени в базата данни.
Въпреки това, когато стойностите на крайния диалистоличен диаметър на лявата камера /КДДЛК/ били индексирани с отчитане на ръста и на площта на тялото, се оказало, че размерите на кухината на лявата камера са нормални, дори при най-големите атлети – средната стойност на показателя КДДЛК на единица площ на телесната повърхност била 2.40 см на квадратен метър – диапазонът на стойностите в контролната група на хората в зряла възраст била 2.3-3.0 см на квадратен метър, а средните стойности за КДДЛК на единица ръст съставлявали 2.84 см на метър – диапазонът на стойностите в контролната група била 2.4-3.3 см на квадратен метър.
При нито един от спортите не била открита диастолична дисфункция.
Измерването на диаметъра на корена на аортата е много важна част от изследване на играчите на Националната баскетболна асоциация, доколкото много високият ръст на тези спортисти създава опасност от наличие сред тях на такива със синдром на Марфан.
