В опитите за мотивиране на детето да постъпи така както трябва родителите прибягват до най-разнообразни методи.

Едни водят началото си от детството на родителите – мен така са ме възпитавали, и като цяло резултатът е добър, това означава, че методът работи.

Други се появяват от безизходица, в опит да се намери вълшебното копче: след натискането му у дома се въдворява ред, а в дневника само петици.

3-ти израстват от най-модерните методики на бонуси, мотивация, ранно възпитание на финансова отговорност и корпоративна система в семейството.

Какви методи изобщо не работят с деца, от какво трябва да се откажем?

Какво да използваме в ограничено количество и само в описаните ситуации?

1. Физически наказания

Колко пъти вече се повтаря, че е вредно да се бият деца.

Това увеличава количеството асоциални постъпки – вместо 6-ци в дневника първо започват малките, а след това и големите хулиганства.

Но според статистиката 2/3 от родителите в България посягат на децата си.

Най-често в състояние на афект, за да привлекат внимание към сериозността на проблема, по-рядко – обмислено, с избор на предмета на наказание и брой удари.

Помага ли?

Не, биенето, по какъвто и да е начин, не работи като метод за мотивация.

В съвременното общество комуникативните навици са гаранция за успех.

Емоционалният интелект, умението да се разбират другите са важни в на практика всяка професия.

А именно тези качества у децата, които се възпитават с побоища, не се развиват.

Да обичаш, да съчувстваш и да се опитваш да разбереш този, който те бие, е невъзможно.

Именно затова тези, които практикуват физически наказания, са принудени постоянно да увеличават интензивността на въздействието на детето.

2. Емоционален шантаж

Това е познато и на деца, и на родители: методът на емоционален шантаж често се използва и в съпружеските отношения.

Работи ли?

Жертвите могат да оценят по себе си: не, мотивация да се направи това, което иска шантажистът няма.

Но понякога човек се принуждава да направи това, което иска той.

Как изглежда емоционалният шантаж?

В крайни случаи: „Няма да те обичам повече, ако не направиш…“, по-често „Докато не направиш това, аз повече с теб няма да говоря“.

Работи в самото начало на използване на методиката, детето се плаши и започва да изпълнява това, което иска възрастния.

След известно време желанието за разговори и за получаване на емоционални бонуси от шантажиста изчезва.

Още един вариант: „много рано искате да ме уморите“.

Работи ли?

Обикновено да – виновните деца усилено изобразяват активност при изпълнение на домашните, прибират се у дома на време, спират да се срещат с нежелани компании- когато това може да се забележи.

И се стараят да напуснат родителския дом, колкото се може по-рано.

Да живееш с хора, от които се страхуваш и на които си постоянно виновен за всичко, е крайно некомфортно.

3. Донесеш ли двойка – никакъв лагер

Заплахата от лишаване от нещо желано, заради лоши оценки, е направо разрушителна.

А често и такова наказание е крайно несправедливо.

Системата на училищните оценки е крайно непредсказуема, и трябва да полагаш големи усилия, за да следваш изискванията на всеки педагог отделно и на предписанията като цяло.

Освен това да повлияеш на личните предпочитания на всеки учител не е по силите на всяко дете.