Да виждаш доброто в живота, без да изпадаш в илюзии и да не навлизаш в противоречие със здравия разум?
Как да развием тази способност?
Оптимизмът е повод за недоверие по множество причини.
Някои гледат на оптимистите с иронично презрение, тъй като в европейската култура разум и скептицизъм са почти синоними.
Други са твърде уморени от толкова честите в последните години призиви и заклинания – да променим погледа към самите себе си, към другите хора и към света като цяло.
Целта е да виждаме живота в розов цвят.
И това недоверие е напълно обосновано в условията пагубни последствия на наивния оптимизъм, наричан от психоаналитици „оптимизъм на илюзиите“.
Сякаш е достатъчно да повярваме, за да видим, достатъчно е да кажем, за да стане, достатъчно е да повтаряме, за да преуспеем.
По дефолт психиката ни е настроена по-скоро негативно.
Много изследвания показват, че отрицателната информация психологически има по-голяма тежест за нас.
По-чувствителни сме към загубите, отколкото към придобивките.
Наистина в дивата природа да чувстваш опасност и заплаха е жизнено важно.
Но в съвременния свят, където няма толкова рискове за нашето физическо съществуване, това умение не толкова помага, колкото тласка към депресия и ни лишава от сили.
Идеалният вариант е това съчетание на позитивни убеждения с реализъм на оценките и критичен подход, нарича се разумен оптимизъм.
Разумен, защото изхождаме от фактите, които ни убеждават, че наистина носи полза в различните сфери на нашия живот.
Разумният оптимист не се поддава на илюзиите, разработва план и взема в предвид критерии за ефективност там, където оптимистът, изпаднал в илюзии, борави с магически формули.
Кои са 3 те стъпки, които ще ни помогнат за придобиване на разумен оптимизъм?
1. Използване на песимизъм
Разумният оптимизъм е далеч от опростяването, към което понякога е склонно рекламираното днес позитивно мислене.
Песимизмът изобщо не е забранен за разумния оптимист.
Негативното мислене може да ни свърши много добра услуга в осъществяването на нашите планове и честолюбиви замисли.
На първо място, защото песимизмът ни кара да вземем предвид трудности, препятствия, задръжки и всевъзможни фактори, които могат да доведат до неуспехи.
Едновременно е и защита срещу глупака, която не ни позволява да изпаднем в оптимизъм на илюзиите.
2. Позитивни разсъждения
Не е лесно да вярваме в по-доброто, когато не всичко върви така, както трябва.
Но могат да се заимстват поне 2 особености от възгледа за живота на оптимистите:
• Подход към бъдещето;
• Начин за обяснение на бъдещето;
Засягат това как разсъждаваме, а не какво чувстваме.
Оптимистичният подход към бъдещето – това е увереност, че желаните резултати ще бъдат достигнати, или вярата в това, че в бъдеще ни предстоят позитивни действия, преживявания и опит.
В очакване на някакви негативни събития е важно да се противопоставим на всяко опасение или препятствие на позитивната противоотрова.
3. Действие, в съответствие с реалността
При всяка трудност следва да се търсят скрити възможности, а не да махаме с ръка и да зарежем всичко.
Но първо трябва да си дадем време, за да смелим проблема и предизвиканите от него емоции.
Твърде много решения взимаме набързо просто защото желаем по-скоро да преминем към по-приятен епизод.
Но разумният оптимизъм се съобразява с реалността, но не предполага нито нейното отричане, нито потискане на негативните емоции.
