Липсата на такт по време на разговор, навикът да се прекъсва събеседника, високомерно поведение, конкуренция или безкрайни оплаквания – това е, което може да отблъсне един човек и у него да възникне нежелание да продължи да общува с вас.
Много от тези вредни навици са несъзнателни – едни човек придобива през живота си, други получава от родителите си.
Необходимо е време, за да ги осъзнаем, да ги приемем, а след това да ги променим на конструктивни и полезни.
Как да направим това?
1. Високомерие
Човек, който притежава подобна черта на характера и я демонстрира при общуване се възприема за нещо повече от останалите.
Склонен е да показва тази черта на характера, сякаш е по-умен и благороден, по-интересен и образован от другите, мисли по-задълбочено и знае повече от околните.
Ако това отношение към околните се проявява постоянно, то хората го забелязват и се чувстват некомфортно.
Демонстрацията на високомерие отблъсква събеседниците, съсипва общуването и разрушава връзките.
Как да осъзнаем това поведение и да се избавим от неговите проявления?
Следва да разберем и да посочим собствените си заслуги, за които в нас се надига чувство за гордост.
На подсъзнателно ниво високомерието е признак на ниска самооценка и неувереност.
Човек, който може наистина да постигне много, не се нуждае от това да търси потвърждение на своите достижения от страни и още повече да се посочват недостатъците на другите.
От този навик можем да се избавим, ако се заемем с личностно израстване, което да ни позволи да почувстваме увереност за реалните достижения и за сформиране на обективна самооценка.
2. Поведение на родител
Понякога хората по време на приятелски разговор се държат така сякаш са родители на своите събеседници.
Родителският начин за поведение се проявява като начин всеки да се поучава, да се поправя, да се настоява, контролира.
Подобни проявления на характера са признак, че на човек не му достигат топлота и близко общуване, а също и признание за неговите заслуги и достойнства.
Подсъзнателно, когато човек използва наставнически тон, съвети и убеждения, желае да бъде полезен и приет.
Но това отблъсква хората, защото не всички приемат някой отстрани да им казва колко са некомпетентни.
3. Постоянни оплаквания
Ако човек се оплаква от съдбата си, когато е под стрес или силни вълнения, то може да помоли за подкрепа и има право да бъде чут.
Ролята на жертва може да бъде пагубна не само за отношенията с околните, но и за развитието на личността.
4. Непълноценно общуване
Емпатия – това е свойство на характера, което позволява на другите да се чувстват добре около нас, да разбираме техните емоции, стил на поведение, да съпреживяваме и да съчувстваме.
Липсата на емпатия – това е неумение да се изслушва партньора, да се прекъсва, да се проявява равнодушие към чуждите думи или през цялото време вниманието да се насочва към собствената личност.
Обикновено рано или късно подобни отношения могат да се прекратят или събеседникът, ако е близък и не може да разкъса връзката, да се държи безучастно или хладно.
Непълноценно общуване може да разруши този съюз, защото човек губи смисъл да поддържа връзка, в която се чувства ненужен, а потребностите не са важни за партньора.
В приятелски или близък кръг е важно да проявява интерес към живота на околните.
