По данни от анонимно проучване, проведено през 2009 година, един от всеки 5 души в зряла възраст си признава, че понякога си позволява да уринира по време на престой или плуване в обществен басейн.
Само по себе си се подразбира, че „уринирането в басейн“ не е приемливо от гледна точка на хигиената или от благоприличието, но освен това според ново изследване попадането на урина във водата на басейна може да нанесе много по-голяма вреда на здравето, отколкото се смяташе по-рано.
От изследване неотдавна, публикувано в списание „Environmental Science & Technology“, се установи, че пикочната киселина, съдържаща се в урината при взаимодействие с хлора генерира „инхалационни странични продукти за дезинфекция“ в плувните басейни и тяхното изпарение би могло да нанесе вреда на хората, които се къпят или плуват.
Обикновено в обществените басейни се добавя хлор, който преустановява размножаването на бактериите във водата, като се по този начин се предотвратява влошаване на нейното качество и предаването на инфекциозни заболявания между хората, които се къпят или плуват.
Въпреки това страничните ефекти от дезинфекцията чрез хлориране са отделянето във въздуха на хлоранхидрид цианова киселина (CNCI) и азотен трихлорид (NCI3).
Проведените по-рано изследвания вече показаха, че когато урината и потта взаимодействат с хлора, това може да доведе до натрупването на определена концентрация на замърсяващи въздуха вещества.
В настоящото проучване учените изследвали пробите от водата в плувен басейн и внимателно разгледали как пикочната киселина и другите телесни течности реагират с хлора.
За тази цел те използвали съвременна технология, наречена „мас-спектрометрия с мембранна система за въвеждане на пробата“, за да се открият и измерят инхалационните странични ефекти от дезинфекцията.
Техните резултати показали, че когато пикочната киселина взаимодейства с хлора, се образуват хлоранхидрид цианова киселина и азотен трихлорид.
Хлоранхидрид циановата киселина (CNCI) е токсично химическо вещество, което може да предизвика раздразнение на горните дихателни пътища и задушаване.
Вдишването на това съединение може да стане причина за негативни последствия върху сърдечно-съдовата, дихателната и централната нервна система, а във високи концентрации това вещество е възможно да доведе до летален изход.
Азотният трихлорид (NCI3) е химично съединение, което може да причини сериозни увреждания на белодробната тъкан.
По данни на изследователите, провеждащи настоящото изследване, техните резултати показват, че повече от 90% от пикочната киселина, идентифицирана от тях в обществените плувни басейни, е образувана от човешка урина и цялото количество от нея влиза във взаимодействие с хлора, като при тази реакция се отделят инхалаторни замърсители.
Един от съавторите на изследването, професор Ernest R.Blatchley III в заключителен коментар към изследването посочва, че изкореняването на този неприличен и нехигиенен навик – може да доведе до значително намаляване на страничните ефекти от хлорирането на водата в обществените плувни и водни съоръжения и по този начин ще се понижи риска от заболявания на хората, които ги използват.
Трябва да се отбележи, че според изследване, проведено през 2009 година от Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC), само 36% от анкетираните са отбелязали, че чистотата на водата им е приоритет при избора на това кои плувни и водни съоръжения ще посетят.
Още повече, че 63% от анкетираните заявили, че не били наясно какви заболявания е възможно да се предизвикат в резултат на поглъщане, аспирация или кожен контакт със замърсена вода във водно съоръжение, като под водно съоръжение се има предвид освен обществените плувни басейни и пързалките.
