От няколко дни в българските медии се тиражира новината за починала родилка в резултат на развило се внезапно усложнение – белодробна тромбоемболия, след раждане с цезарово сечение.
Статистиката в родилните домове както у нас, така и по света, че все повече жени предпочитат раждането секцио, тъй като това родилката не изпитва болки по време на раждането.
Но жените не обръщат внимание на възможните усложнения, възникващи след оперативното раждане.
В тази връзка в настоящата статия ще ви запознаем с едно изследване, проведено в няколко болници в Норвегия, публикувано през 2004 година в American Journal of Obstetrics and Gynecology, в които се изучават честотата и рисковите фактори с този хирургичен метод на раждане.
Но все така актуално в този момент, когато все повече жени избират доброволно да родят със секцио. В зависимост от използваното определение за заболеваемост, честотата на майчинските интра- и постоперационни усложнения след цезарово сечение варират.
Това проспективно кохоротно изследване на населението в Норвегия определило каква е честотата и какви са усложненията след родоразрешението на операция цезарово сечение и установило независимите рискови фактори за развитие на усложнения.
Определена била честотата на предопределените типове усложнения при 2751 родоразрешения на операция цезарово сечение. Изследваните усложнения били интраоперационни, кръвозагуба, инфекция на раната, цистит, ендометрит, хематом и необходимост от повторна операция.
Независимите рискови фактори били определени чрез стратификация и с множествен логически регресивен анализ. Особен интерес представлявало отношението между степента на откритието на шийката на матката и честотата на усложненията.
От 2751 пациентки 588 имали едно или повече интраоперативни и/или следоперативни усложнения. Най-честото била кръвозагубата или трансфузия след усложнения по време на операцията.
Пациентките на планови операции имали честота на усложнения 16,3% в сравнение с 24,1% при тези с непланирани операции. По-голям брой усложнения от всеки тип , с изключение на цистит, бил установен в групата от пациентки с непланирани операции.
Тези различия били значими за усложненията по време операцията – кръвозагуба и ендометрит. Степента на спешност не била свързана с усложнения, ако се вземало предвид разкритието на шийката на матката.
Значителното линейно съотношение било установено между увеличаването на разкритието на шийката на матката и интраоперационните усложнения – кръвозагуба, ендометрит и средна честота на усложненията.
С изключение на раневите инфекции и хематомите, честотата на усложненията била по-висока, ако операцията при разкриване на маточната кухина 9 или 10 см.
От 267 операции цезарово сечение, извършени в този период / тоест на този етап от раждането на детето/, в 32,6% от случаите имало едно или повече усложнения срещу 16,8% при 0 см разкритие.
Обща анестезия се използвала по-често с увеличаване на разкритието на шийката на матката. Всички усложнения били по-чести, ако цезаровото сечение е било извършено до 30-тата седмица от бременността в сравнение с пациентките с родоразрешение след този период от бременността.
Повишената честота на усложненията при цезарово сечение била установена при новородените с по-високи или по-ниска от нормата телесна маса при раждането. Възрастта на майката и индексът на телесната маса на майката преди началото на бременността не били идентифицирани като рискови фактори.
4 независими рискови фактори за усложнения се повишавали при разкритие на шийката на матката, обща анестезия, ранен гестационен срок и телесна маса на плода над нормата.
Големият брой церазови сечения, извършени късно през втория период на раждането, може би се индикатор на това, че акушерите се стремят да изберат абдоминално родоразрешение, когато влагалищното раждане би могло да бъде алтернативно.
