През пролетта на тази година се навършиха 100 години от смъртта на Адел Хюго – дъщеря на френския писател Виктор Юго, автор на любимите на всички ни романи „Клетниците“ и „Парижката Света Богородица“.
След толкова години за Адел – петото дете в семейството на известния французин – малко хора си спомнят. Освен биографите на Виктор Юго още и психолозите и лекарите-психотерапевти.
Това се дължи на факта, че без самата Адел да съзнава, е дала своето име на синдрома, описващ всепоглъщащата, страстна, но, за съжаление, и несподелена любов. Терминът „синдром на Адел“, макар и да не е получил официален статут в психиатрията, е често използван и популярен.
Адел Юго е родена през 1830-та година. Пораснала и започнала да проявява завиден музикален талант, ставала все по-привлекателна с течение на времето и нееднократно ѝ е предлаган брак от най-достойните мъже за женене. Но сърцето на момичето мълчало и семейството ѝ предполагало, че най-вероятно тя ще остане стара мома.
Но когато Адел вече била прехвърлила 4-тото си десетилетие, в едно от пътешествията си по море тя срещнала Алберт Пинсън, с нищо, на пръв поглед, отличаващ се английски офицер.
Адел се влюбила в него от първите минути – окончателно и безвъзвратно. Това, че англичанинът, слизайки от борда на кораба, изобщо не настоявал да продължат познанството си, не я смутило.
Няколко години след съдбоносната среща с Пинсън Адел изчезнала от дома си. След известно време тя изпратила от Лондон писмо на родители си с молба да ѝ дадат съгласие за брака с англичанина. Честта, според Виктор Юго, не била голяма. Но какво да се прави…
Така Адел Юго се превърнала в мадам Пинсън. Истината е, че само в своето въображение.
Защото в действителност мистър Пинсън се отнасял към досадната французойка с безразличие и нито нейната красота, нито многобройните ѝ таланти, нито световната слава и внушителното богатство на нейния баща му направили впечатление.
Да се жени за Адел той не е имал никакво намерение. Освен това, след известно време той встъпил в брак с друга жена, която му родила няколко деца.
И на края на света
Адел не се спряла и след като Пинсън се оженил. Въобразявайки си, че му е предана жена, тя пътувала с него навсякъде – Англия, Канада, Америка, Малта и накрая остров Барбадос, където започнал да работи Пинсън.
Излизайки вечерта от казармата, той винаги виждал бледата измъчена жена, която безропотно го следвала през целия път до дома му. А там го очаквали все нови и нови любовни писма, за написването на които Адел отделяла всяка своя свободна минута.
И така дъщерята на Юго в крайна сметка починала на 85 години в приют за душевно болни и до последния си ден изпращала писма на Пинсън.
Чувствата изискват жертви?
Може би повечето от вас ще си кажат, че времената сега са различни и такава страстна всепоглъщаща любов вече е невъзможна. „Съвсем не!“ „Делото“ на Адел е живо и продължава да взема все нови и нови жертви.
Разбира се, в случая с дъщерята на Юго масло в огъня налели лошата наследственост – братът на френския писател имал психически проблеми, смъртта на любимата ѝ голяма сестра и накрая прекалено „романтичното“ възпитание, в резултат на което у девойката се формирал идеалът за необикновената и възвишена любов.
Но дори ако подобни фактори от такъв вид отсъстват, появата на нови Адели е много вероятно.
В рисковите групи са слабите, чувствителни, романтични девойки и жени.
Към този синдром са предразположени жените с ниска самооценка, склонни да се жертват.
Ако вие почувствате, че сте се влюбили безнадеждно и нищо друго, освен обектът на любовта не ви интересува, постарайте се да повишите самооценката си.
