Всички родители желаят децата им да бъдат най-успешните и да постигат това, което искат.
За тази цел на детето трябва да се даде свобода на избор, и тогава на много неща то ще се научи само
Ако имаш мечта, върви към нея, ако не можеш – пълзи и ако не можеш и да пълзиш, тогава легни, но в посока към нея.
Този подход е доста популярен сред много родители, които се стремят детето им да стигне до победа.
От какво зависи успехът на детето и до какво може да доведе прекомерната настойчивост на родителите?
Упоритостта при постигане на цели – това, разбира се, е похвално, особено когато се показва не от възрастен човек, а от дете.
Но когато караме децата да поемат отговорност и възпитавайки в тях целеустременост, е много важно да не се прекалява.
И детството да не се превръща в безкрайна борба за медали и трофеи, било то спортни награди, идеалният атестат или 100 научени за седмица стихотворения.
Децата не трябва да се страхуват от грешки и провали, а трябва да ги очакват.
Изобщо много зависи от темперамента.
Сангвиниците схващат всичко много бързо
Това са 10-15% от децата, които схващат задачите от първия път, но при тях обикновено е развито чувството за оптимални усилия.
Рядко развиват уменията си до абсолютно майсторство, задоволявайки се с ниво за 4-ка.
Холериците, обратно, полагат твърде много усилия, за да достигнат някаква цел, но това почти вманиачаване не им помага.
Разкъсват рисунката, прекалено натискайки с молива в хартията, късат или чупят малки детайли, събирайки мозайка или конструктор.
Меланхолиците са възпрепятствани от прекомерната тревожност и на страх, че нещо ще направят не както трябва, страхуват се, че няма да оправдаят надеждите и ще се провалят.
А на флегматиците може да не им стигат ентусиазъм и интерес.
Всичко това е необходимо да се отчита и да не се изискват от различни деца еднакви резултати – да се избягват, например, фрази „Погледни, колко хубави са рисунките на другите, не като твоите “ или „По-големият ти брат на 10 години вече можеше да кара колело, а ти още не си се научил“.
Още един важен фактор – това е факторът възраст
В предучилищна възраст родителите трябва да оставят детето да направи колкото се може повече опити да овладее нещо ново.
Между демонстрацията на някакво действие и окончателното формиране на умение, трябва да измине период на кристализация на навика.
Например, ако детето изобщо не може да се научи да си връзва връзките или правилно да държи лъжицата, въпреки всички усилия, които полагат родителите, не трябва да се отчайват.
Детето трябва да разбира, че провалът не означава, че ще бъде лишено от нещо и родителите по-малко ще го обичат.
А за самото него няма да стане по-лошо, ако не успее от първия, втория или дори третия път.
Полезно е проследяването на междинните резултати.
Например, съхраняване на рисунки.
Първо, това ще помогне да се забележи как се променят навиците и второ може да се ободри детето, като му се покаже, че има прогрес.
При по-големите деца процесът на усвояване на нови навици и постигането на нови цели отнема по-малко време.
И в идеалния случай опитите не трябва да са 7-10, а само 3-4.
