Защо блестящото представяне в училище невинаги води до успех в зряла възраст?

Пленник на чужди очаквания

Стремежът всичко в живота да се прави за отличен най-често се заражда в ранното детство. Това е едно от проявленията на юношеския максимализъм.

Да расте способно момченце или умно момиченце – това е кумира на семейството, всичко го хвалят, всичко му се любуват. И постепенно този кумир започва да се любува на себе си, на него му е приятно, че е добър.

Той желае да прави всички по-добре от другите. Получава удоволствие от това, че другите мислят, какво хубаво момче е, и колко е по-добър от всички останали.

Така човек става пленник на чужди очаквания. Всички очакват от него успех, и той се старае с всички сили. Вече не може да си позволи да бъде неуспешен.

Но в живота невинаги успехът ни съпътства навсякъде. Понякога се случват и неуспехи. Те не са приятни за никого, но все пак неуспехът не е повод да се пречупваме или да изпадаме в депресия.

Но именно това може да се случи с отличника, който няма опит с преживяването на малките провали и на големите поражения.

Отличникът в зряла възраст става прекалено внимателен, той не рискува да влезе ролята на лидер, по-добре му е да бъде помощник на лидера, експерт, аналитик.

Може да стане опитен служител, тесен специалист, но не и ръководител. Не е в състояние да взема решения в условия на недостиг на информация, излишък, или пък при изкривяването ѝ, което се налага да правят лидерите, ръководителите и началниците.

Отличникът не може да излезе извън границите на своята компетентност, защото се бои да не реши задачата неправилно. Той прави това, което са го учили в училище, в университета, той трябва да отговаря на очакванията на околните, той е като трамвай, който върви по трамвайната линия, но не може да обърне самостоятелно или да тръгне в друга посока.

Преобразовател на сънното царство

Съвсем друго е с тройкаджията. От детството си той знае какво е това неуспех. Да, той често не е успявал да реши някоя задача в училище, той се е научил да приема това, ходел е с наведена глава, справял се е с унижението от провала и се е радвал на невинаги заслужена победа. Това го е направило гъвкав в общуването и психологически по-устойчив.

Тройкаджиите излизат извън границите на собствената си компетентност – и печелят, отличникът следва каноните, той се бои да направи това, което не знае как се прави.

Още една особеност на всеки социално успешен човек, било то предприемач или политически деец, той е независим от общественото мнение.
Защо отличникът се бои да започне нещо ново?

Всяко ново начинание предполага влизането в ролята на дилетант. И всеки успех започва с някаква загуба. На отличника не му е комфортно в такава роля.

На тройкаджията обаче тази роля много му допада. Отличникът свикнал на победи, болезнено понася загубите. А тройкаджията толкова пъти е гледал бледно, че поредният неуспех няма да го извади от релси. На него му е все едно какво ще се случи. Той има цел – и тя да е социално независим.

Трите основни качества на тройкаджията, които го правят успешен човек – вътрешната независимост от мнението на околните, голямата гъвкавост и наличието на цел.