Постинжекционен флебит – това е доста разпространен проблем. Характеризира се с развитие на възпалителен процес в областта на венозната стена, което се обуславя от поставянето на инжекция венозно.
Най-често се възпаляват вените на ръцете. Възпалителният процес се съпровожда с локално зачервяване, болезненост и т.н.
Постинжекционно възпаление на вена – защо се развива
Това заболяване изисква повишено внимание, поради честотата на възникване на различни опасни усложнения. Понякога се усложнява с посттромбофлебитичен синдром, а също и с тромбоемболия на белодробната артерия.
Възпалителният процес при наличие на предразполагащи фактори може да придобие гноен характер с развитие на абсцес и дори на сепсис.
Своевременно оказаната медицинска помощ позволява да се избегнат сериозни неблагоприятни последствия за здравето.
Постинжекционен флебит - къде се развива
Постинжекционен флебит може да се формира в областта както на повърхностните, така и на дълбоките вени.
Колко често се среща това възпаление сред хора постъпили в болница, няма данни. Известно е, че около 70% от тромбозите в областта на ръцете са свързани с поставянето на инжекции.
Открива се при приблизително 6% от хората, които употребяват венозно наркотици. Установено е, че вероятността от възникване на постинжекционен флебит зависи пряко от възрастта.
Повече от половината от хората са над 60 години. Интересно е, че жените в малко по-голяма степен са предразположени към това заболяване.
Усложненията при постинжекционен тромбофлебит най-често са свързани със засягане на дълбоките вени.
Посттромбофлебитичен синдром може да се развие при около 30% от хората.
Приблизително 8% от всички случаи на тромбоемболия на белодробната артерия се свързват с възпаление на вена от инжекция.
При други 36% от хората също възникват различни усложнения, но те са със субклинично протичане.
Постинжекционно възпаление – какви са причините
Постинжекционен тромбофлебит се развива в резултат на поставяне на инжекции венозно. В този случай принос имат няколко фактора.
Първият от тях е механично травмиране на съдовата стена. Тази болест най-често се развива при използване на твърде дебели игли, а също и когато не са закрепени правилно.
Понякога увреждащо действие на венозната стена оказват не самите игли, а въвежданите от тях вещества.
В повечето случаи такъв ефект се наблюдава при използване на антибиотици, химиотерапевтични препарати и хипертонични разтвори.
От голямо значение има неправилната техника на поставяне на инжекция. В такъв случай най-често това възпаление е с асептичен характер.
Понякога при нарушение на правилата за въвеждане на лекарственото средство съществува вероятност от вторично присъединяване на бактериална флора.
Инфекциозните агенти не само поддържат съществуващия възпалителен процес, но и значително влошават неговото протичане.
Сред предразполагащите фактори за развитие на постинжекционен флебит е напреднала възраст, съществуващи вредни навици, нарушения при съсирването на кръвта, тежки соматични заболявания.
В зависимост от локализацията възпалителната реакция при постинжекционен флебит се дели на 3 стадия. Първият от тях предполага засягане на вътрешния слой на съдовата стена, който се нарича ендотел.
Симптоми при постинжекционен флебит
В характерните случаи първите симптоми нарастват на практика веднага след поставяне венозно на лекарствения препарат.
Установява се силна болезненост в проекцията на засегнатата вена.
Болковият синдром се разпространява по хода на кръвоносния съд и често води до ограничаване на двигателната активност.
Общото състояние на човек в повечето случаи не се повлиява.
Понякога може да се отбележи повишаване на телесната температура до субфебрилни стойности.
Постепенно се присъединяват симптоми като зачервяване и местна хипертермия.
Засегнатата област е отекла, възможно е увеличаване на регионарните лимфни възли.
В случай ако кръвоносният съд е бил запушен с тромб, в хода на палпацията може да се установи известно уплътняване и болезненост.
Продължителността на острия стадий е около 3 седмици. При системна травматизация на кръвоносния съд постинжекционният флебит може да е с рецидивиращ характер.
Диагностика и лечение
От лекарствените препарати при това възпаление се използват нестероидни противовъзпалителни препарати, антикоагуланти и ангиопротектори.
Местната терапия се свежда до противовъзпалителни препарати и превръзки с хепаринов мехлем.
След париране на острия възпалителен процес активно се използват различни физиотерапевтични методи. Понякога се налага хирургична интервенция.
