Бездомните кучета са се превърнали в голям проблем на редица български градове, включително и в столицата, а по селата обикалят цели глутници, с които администрациите не могат да се справят. Не са редки случаи на хора, нахапани от глутници бездомни кучета. Жертви на нахапвания са както малки деца, така и възрастни.

За преодоляване на проблема с бездомните кучета още през 2016 г. бяха приети изменения в закона за ветеринарномедицинската дейност, въз основа на които се изготви нова наредба, по силата на която всички 266 общини в Република България следва да изготвят план за овладяване на популацията на бездомни животни.

Наредбата влезе в сила едва в края на 2020 г. и тепърва общините приемат планове за овладяване на популацията на бездомни животни.

Пострадалите от нападение на бездомни кучета успяват чрез съдебни дела да си издействат обезщетения от общинските администрации за преживения стрес и получени травми от ухапване на бездомни кучета.

За всички нас обаче е много по-добре да успеем да отблъснем атаката на бездомните кучета.

Какво да предприемем, ако тръгнат да ни нападат глутница кучета

Какво категорично да не правим

Кучетата са стаден тип животни. Те различно разбират какво е доминиране, така че срещата с тях изисква самообладание от вас.

Ако кучетата усещат в човек агресия и абсолютна увереност в себе си, шансовете за нападение съществено намаляват.

Разбира се, с децата това правило не работи. Нямат достатъчно увереност в своите сили, за да се демонстрира на животните.

За това ако във вашия град или село бездомните кучета са много, значителна е вероятността вие, близък или дете да попаднат на тяхна територия. Ако на детето му се налага да се придвижва пеша до училище през града или селото, то първото, което трябва да направите, е да проучите неговия маршрут за безопасност.

Ако разберете, че преминава през територията, където са бездомните кучета, то трябва да го смените, докато проблемът не бъде решен.

Детето може да обикаля малко повече, да минава през други улици и да се прибира с 10-20 минути по-късно вкъщи, но поне да е спокойно – на него и на самите вас.

Ако не сте сигурни, че кучетата няма да се появят и по тези улици, по които минава детето, тогава е препоръчително всеки път да го посрещате, когато се прибира от училище, или прехвърлете този ангажимент на някой друг възрастен член на семейството.

За кучетата е много по-трудно да вземат решение за атака, когато хората се движат в група, дори и да се касае само за двама души.

Възрастните могат да носят със себе си кучегони, но следва да е ясно, че тяхното използване изисква определени навици.

Ако срещата с глутниците не може да се избегне, то основното правило е да се борим за себе си. Кучетата много добре възприемат увереността и агресията и трябва да им покажете, че не сте лесна плячка.

Необходимо е да се борим за себе си като в джунглата. На ход е всичко, което ни е под ръка. За защита са подходящи и дълъг чадър, или пък здрава дълга пръчка. Ако между вас и животните има голяма дистанция вземете камъни.

По възможност си осигурете надежден тил, ако зад вас има стена или сграда, то глутницата трудно ще ви обкръжи.

Един от способите за защита от диви животни е визуално увеличаване на площта на тялото – чрез разтваряне на якето или туника, шал. Това може да изплаши кучетата – те ще се отдръпнат от вас, и ще имате време да помислите какво да правите по-нататък.

Защо да не бягаме от бездомните кучета, дори и да ни нападат

При всеки опит на животните да нападат – атакувайте ги сами. Няма по-губеща тактика от тази да правим опит да бягаме от глутницата. При животните се активира хищническият инстинкт, а вие ставайте жертва.

Глутницата бездомни кучета не се появява от никъде, и никога не напада веднага. Първоначално те се установяват на нова територия, определят границите ѝ, наблюдават как се държат хората.

Обикновено изминават не 2-3 дни, а много повече време. За това е важно, когато животните започнат да се събират на група да се подават сигнали до съответните общински администрации.