Психологическото състояние на лекаря влияе пряко на качеството на неговата работа.
Медицинските специалисти са предразположени към депресии в по-голяма степен от представителите на другите професии, наскоро установиха учените. Как психологическото състояние на лекаря влияе на здравето на неговите пациенти?
Лекарската грешка може да струва много скъпо на пациентите – в най-добрия случай ще доведе до ненужна допълнителна седмица на лечение и до разходването на средства за излишни лекарства.
Тази отговорност не може да не оказва психологически натиск върху лекаря, правейки неговата работа по-напрегната, а психологическото му състояние по-неустойчиво.
Преди няколко месеца в американско издание за превантивна медицина беше публикувана статия, авторите на която анализирали статистиката на самоубийствата в САЩ от 2003-та до 2010-та година и установили представителите на кои професии най-често предпочитат да сложат край на живота си съзнателно – тоест чрез самоубийство.
Оказало се, че лекарите, пожарникарите, полицаите, фермерите, служителите в армията и охранителите са предположени с 3 пъти повече от останалите работещи на риска да извършват самоубийство на работното си място.
Учените си обясняват това с повишения стрес и напрежението в работата на представителите на тези професии.
Екип изследователи от университета на Мичиган и един учен от Харвардския университет решили да изяснят как стресът влияе на психологическото състояние на лекарите.
Учените анализирали данните от 54 изследвания, проведени в периода от януари 1963-та година до септември 2015 и публикувани в рецензирани научни издания. В научните разработки се съдържали данни за психологическото състояние на 17 560 лекари – от току що завършили студенти и вече практикуващи до високоспециализирани специалисти.
В резултат на работата учените установили, че средно от депресивно психологическо състояние страдали 28.8% от лекарите, по данни на СЗО, а към настоящия момент от депресии страдат около 350 милиона души по целия свят, което съставлява около 5% от световното население.
И значими статистически различия между нивата на депресиите сред студентите и опитните лекари не се наблюдавали, също както и сред специалистите от другите професии. Разликата в получените в хода на различните научни разработки данни се колебаела от 21 до 43% от участниците лекари.
Освен това анализът показал, че в рамките на 50 години нивото на лекарите предразположени към депресии постепенно нараснало.
Според авторите на изследването най-често депресивните синдроми при лекарите възникват през първите години от практиката, непосредствено след завършване на университета. Именно този период се характеризира с даването на извънредни смени, необходимост от бързо усвояване на големи обеми от информация, подчиненото положение вътре в медицинския екип и високото ниво на отговорност.
От тежко в психологически план начало на кариерата страдат не само самите лекари.
Според резултатите от друго изследване, проведено от изследователска група от клиниките Майо – един от най-големите частни медицински центрове в света, лекарите, които се намират в потиснато психологическо състояние, са предразположени към допускането на грешки.
Учените провели проучване сред млади практикуващи лекари, като им били задавани въпроси за количеството на допуснатите грешки през последните месеци, а също и как те са повлияли на тяхното психологическо състояние.
В резултат се установило – грешките допуснати още в началото на кариерата действали на младите специалисти много обезкуражаващо и ги карат да се съмняват в собствените си знания и професионализъм и в резултат на това те започват да отделят по-малко време на почивка.
