Много родители и учители изпитват разочарование, когато се опитват да привлекат вниманието на децата със своите молби и обикновени указания, но те /децата/ са погълнати от гледане на телевизия, четене на книги или игри.
Способността на децата да игнорират всички действия, които се случват извън пределите на тяхното непосредствено внимание. Тази им способност е толкова силна, че те най-често не реагират дори и на силните крясъци на възрастните.
Но учените смятат, че проблемът на възрастните се състои в това, че те не са достатъчно осведомени за особеностите в развитието на главния мозък детето. Според тях, децата несъзнателно игнорират възрастните, тъй като това е свързано с перцептивната слепота /в психологията – феномен на слепотата на вниманието /, която е характерна за детската психика.
Подобна слепота се обяснява с тънката разлика между такива понятия между „гледам“ и „виждам“ – това, което се случва наоколо; между „чувам“ и „слушам“ – какво говорят родителите. Резултат от това е липса на възприемане на информация, особено извън предела на непосредствения фокус на вниманието.
Според професора Нилли Лави от Института за когнитивна неврология при университетския колеж /Лондон, Великобритания/, децата притежават по-слаби периферни възприятия, отколкото хората в зряла възраст.
Родителите и възпитателите е необходимо да знаят, че когато децата съсредоточат своето внимание дори върху някакви прости неща, за тях условно обкръжаващите ги среда престава да съществува.
Като нагледен пример може да се приведе следната ситуация, когато детето пресича улицата, опитвайки се да си закопчее якето. В този случай, то напълно се съсредоточава върху копчетата и може да не забележи преминаващите насрещно автомобили.
Възрастните, при които главният мозък е вече развит, обикновено, с такива проблеми не се сблъскват. Способността за възприемане извън фокуса на вниманието се развива с възрастта, поради това децата в ранна възраст са изложени на по-висок риск да пострадат, поради характерното за тях състояние слепота на вниманието.
Това заключение се основава на резултатите от експеримента, който е бил неотдавна проведен с цел откриване на слепота на внимание при деца и възрастни.
Професор Лави помолила повече от 200 посетители на Музея на науката в Лондон да определят коя от линиите на монитора била най-дългата в 7 различни примера.
На екрана за кратко се появявало изображението на черен квадрат и участниците трябвало да отговорят дали са го забелязали или не. 90% от възрастните с лекота забелязвали черния квадрат, а децата на възраст 7-10 години се справяли със задачата много по-лошо, тъй като само 10% от тях успели да видят фигурата на екрана.
Децата на възраст 11-14 г. също демонстрирали по-слаби способности за възприемане. Освен това се установило, че с повишаване на сложността на задачата, детското внимание се влошавало.
Според професор Лави, проведения експеримент позволил да се установи, че при малките деца първичната зрителна кора не реагира на появата на обекта на екрана и се предполага, че тя тази нейна способност не се развива до 14-годишна възраст.
По-големите деца също страдат от слепота на вниманието, тъй като възрастта, в която главният мозък достига своето пълно развитие представлява особен научен интерес.
Предходните изследвания върху мозъка на човека в зряла възраст позволяват да се предположи, че първичната зрителна кора е именно тази част от мозъка, която отговаря за възприемането на обекти.
