ᐉ Защо е опасно да се затваряме в себе си

В съвременния свят трябва да умеем много – да бъдем добри родители, да градим кариера, да се грижим за себе си.

Да си прекарваме времето интересно, да бъдем в час с новостите… Не е изненадващо, че рано или късно настъпва физическо и емоционално изтощение.

За да попълним изразходените ресурси, се затваряме в себе си.

Защо е опасно това и как да се върнем в реалността?

Цяла седмица се трудим пред компютъра, а след това отиваме на дискотека, за да си излеем натрупаните емоции.

Но това не е почивка, а само смяна на вида дейност.

Отново разход на енергия.

Когато енергийните ни ресурси се изтощят окончателно, не намираме изход и се оттегляме в себе си.

Тази форма на самозащита с времето, може толкова да ни хареса, че да прибягваме към нея все по-често, да се оттегляме в света на фантазиите, където се чувстваме в безопасност.

И ето постоянно живеем там, където ни приемат и разбират за такива, каквито сме.

По-добре от успокоително

За всеки човек е важно да го разбират. Когато се затваряме в себе си, намираме партньор и ставаме приятел сами на себе си.

На този човек не е нужно да обясняваме нищо, на него му харесват всички наши мисли, вкусове, възгледи. Няма да ни критикува.

Затварянето в себе си е запълване на дефицита на внимание, разбиране и любов.

И опасността е в това, че този дефицит незабележимо прераства в силна психологическа защита.

Физически вие присъствате живеете, правите всичко, което се изисква от вас, у дома, в работата, но вътрешно сте откъснати и се затваряте.

Общуването с външния свят става минимално, единствения човек, който не ви кара да се дразните, сте самите вие.

Когато временното става постоянно

На всички ни е необходимо време за презареждане и за почивка.

Но когато темпото на живота се ускорява сме принудени да си почиваме вече и по време на работа и при общуване със семейството.

Така преминаваме в режим на автоматизъм, възниква усещане, че се намираме тук и същевременно ни няма.

Нашата изолация се вижда най-добре от близките, става им по-трудно да общуват с нас.

Съвсем правилно виждат, че сме станали равнодушни, затворени, никого не слушаме и не се интересуваме от нищо.

Същевременно чувстваме невероятен вътрешен комфорт – добре ни е, спокойно, няма към какво да се стремим и не трябва да доказваме нищо.

Така свикваме и ставаме зависими от общуването със себе си.

Колкото по-малко успех във външния свят, толкова повече навлизаме в себе си

Не се чувстваме самотни, тъй като сме стигнали до състояние, в което сами да се разбираме, подкрепяме и да си споделяме всички болезнени преживявания, дори и да си съчувстваме.