Майките на кърмачета имат интересна особеност – когато говорят за своето дете, те използват множествено число.
„Ние хапнахме, ние казахме първата дума, разходихме се”. Майките, естествено, имат предвид само действията на детето, а не своите и неговите.
Това НИЕ, което толкова дразни хората без деца
Така говорят не само майките
Този своеобразен навик или маниер често предизвиква раздразнение при страничните хора без деца, но само докато и в тяхното семейство не се появи новородено.
След като разберат причината за тази симбиоза НИЕ – психологическа близост на майката и на детето, емоционално сливане на жената с безпомощно, напълно зависещо от нея, бебе.
Това сливане е напълно естествено, докато детето стигне година и половина. Интересно е, че този маниер се появява при жените самоволно, неосъзнато, но напълно отразява на майката към детето.
Понякога местоимението „ние” употребяват не само майките, но и татковците, бабите и дядовците.
Това е характерно за приятелски любящите семейства, в които детето е очаквано с нетърпение и радост.
Също се случва и в ситуации на слабо бебе, трудно раждане, късно родителство.
Обединяващото местоимение се употребява и в други житейски ситуации.
Този маниер е присъщ за професионалните сестри, които се грижат за тежкоболни хора и старци.
В тяхната интонация присъства оттенък на леко обидна снизходителност, докато при майките това НИЕ се произнася нежно и с любов и звучи някак естествено.
Всичко започва още през бременността
Изненадвайки се от този необичаен навик на майките, много критици подценяват силата на незримата връзка между майката и детето.
Цялата бременност бъдещата майка привиква към усещането, че детето е част от самата нея. През този период всички системи на организма на майката и на бебето работят в пълно единение – кръвообращение, дихателна, ендокринна, нервна.
През майчинския организъм детето получава кислород, храна, всички жизнено важни вещества.
Не всички знаят, че майката и детето имат и общ имунитет.
Организмът на майката откликва на потребностите на плода, мъникът реагира на действията на мама, на нейното хранене и емоционално състояние.
През цялото време на бременността физическото и емоционално единство прерастват в навика „винаги заедно”.
След раждането взаимовръзката не се разкъсва с прерязване на пъпната връв, макар и в момента на поява на бял свят се стига до известно дебалансиране на биологичните ритми.
Но първото полагане на гърдите възстановява състоянието на хармония и загубен баланс.
Макар и физически детето да съществува като самостоятелен организъм, то дълго още няма да може без грижите и защитата на мама.
Децата се появяват на бял свят абсолютно беззащитни и слаби, и без любящ, грижовен човек е възможно да загинат.
Това разбиране присъства у детето на инстинктивно ниво, именно затова новороденото иска постоянно да е с мама, предпочита я пред компанията на други хора.
Емоционалната връзка с детето е важна и за жената. Човешкият организъм е така устроен, че не може бързо да превключва на друг режим на съществуване. В природата всичко е предвидено и целесъобразно.
Затова и поведението на майката е проявление на заложени инстинкти, насочени към оцеляване на новороденото.
Детето прави всичко с мама
Освен психологически аспект съществува житейски и битов. Бебето няма никакви базови навици. Храната то получава само от мамината гърда, след това от майчините ръце, и констатацията: „Ние похапнахме”.
Без помощта на мама мъникът не може да направи първата крачка. Майката го контролира, подкрепя, хвали, вдига го след падане и го утешава.
Всяко действие се осъществява с активното участие на мама или в нейното присъствие. Всяка малка победа, придобиване на нов навик по право принадлежи и на двамата – на мама и на бебе.
Когато на детето трябва да се дава свобода
С растежа на детето и придобиване от него на самостоятелност е необходимо постепенно да се отучим. Детето трябва да се осъзнава като отделна личност от мама, да свикне да се самообслужва, да взема решения.
Голяма грешка на майките след 3 години на детето е да се опитват изцяло да го контролират, това може да доведе до зависимост в бъдеще и развитие на сервилен характер.
