Майките на кърмачета имат интересна особеност – когато говорят за своето дете, те използват множествено число.

„Ние хапнахме, ние казахме първата дума, разходихме се”. Майките, естествено, имат предвид само действията на детето, а не своите и неговите.

Това НИЕ, което толкова дразни хората без деца 

Така говорят не само майките

Този своеобразен навик или маниер често предизвиква раздразнение при страничните хора без деца, но само докато и в тяхното семейство не се появи новородено.

След като разберат причината за тази симбиоза НИЕ – психологическа близост на майката и на детето, емоционално сливане на жената с безпомощно, напълно зависещо от нея, бебе.

Това сливане е напълно естествено, докато детето стигне година и половина. Интересно е, че този маниер се появява при жените самоволно, неосъзнато, но напълно отразява на майката към детето.

Понякога местоимението „ние” употребяват не само майките, но и татковците, бабите и дядовците.

Това е характерно за приятелски любящите семейства, в които детето е очаквано с нетърпение и радост.

Също се случва и в ситуации на слабо бебе, трудно раждане, късно родителство.

Обединяващото местоимение се употребява и в други житейски ситуации.

Този маниер е присъщ за професионалните сестри, които се грижат за тежкоболни хора и старци.

В тяхната интонация присъства оттенък на леко обидна снизходителност, докато при майките това НИЕ се произнася нежно и с любов и звучи някак естествено.

Всичко започва още през бременността

Изненадвайки се от този необичаен навик на майките, много критици подценяват силата на незримата връзка между майката и детето.

Цялата бременност бъдещата майка привиква към усещането, че детето е част от самата нея. През този период всички системи на организма на майката и на бебето работят в пълно единение – кръвообращение, дихателна, ендокринна, нервна.

През майчинския организъм детето получава кислород, храна, всички жизнено важни вещества.

Не всички знаят, че майката и детето имат и общ имунитет.

Организмът на майката откликва на потребностите на плода, мъникът реагира на действията на мама, на нейното хранене и емоционално състояние.

През цялото време на бременността физическото и емоционално единство прерастват в навика „винаги заедно”.

След раждането взаимовръзката не се разкъсва с прерязване на пъпната връв, макар и в момента на поява на бял свят се стига до известно дебалансиране на биологичните ритми.

Но първото полагане на гърдите възстановява състоянието на хармония и загубен баланс.

Макар и физически детето да съществува като самостоятелен организъм, то дълго още няма да може без грижите и защитата на мама.

Децата се появяват на бял свят абсолютно беззащитни и слаби, и без любящ, грижовен човек е възможно да загинат.

Това разбиране присъства у детето на инстинктивно ниво, именно затова новороденото иска постоянно да е с мама, предпочита я пред компанията на други хора.

Емоционалната връзка с детето е важна и за жената. Човешкият организъм е така устроен, че не може бързо да превключва на друг режим на съществуване. В природата всичко е предвидено и целесъобразно.

Затова и поведението на майката е проявление на заложени инстинкти, насочени към оцеляване на новороденото.

Детето прави всичко с мама

Освен  психологически аспект съществува житейски и битов. Бебето няма никакви базови навици. Храната то получава само от мамината гърда, след това от майчините ръце, и констатацията: „Ние похапнахме”.

Без помощта на мама мъникът не може да направи първата крачка. Майката го контролира, подкрепя, хвали, вдига го след падане и го утешава.

Всяко действие се осъществява с активното участие на мама или в нейното присъствие. Всяка малка победа, придобиване на нов навик по право принадлежи и на двамата – на мама и на бебе.

Когато на детето трябва да се дава свобода

С растежа на детето и придобиване от него на самостоятелност е необходимо постепенно да се отучим. Детето трябва да се осъзнава като отделна личност от мама, да свикне да се самообслужва, да взема решения.

Голяма грешка на майките след 3 години на детето е да се опитват изцяло да го контролират, това може да доведе до зависимост в бъдеще и развитие на сервилен характер.