Всяка фрактура представлява нарушение на структурната цялост на костната тъкан. От всички случаи на счупване около 4-5% се падат на петната кост. Подобни увреждания в повечето случаи са свързани с прякото въздействие на долните крайници. Стъпалата ежедневно се подлагат на интензивно натоварване, затова и възстановяването след фрактура е доста бавно. Също за профилактика на вторични усложнения се препоръчва дълго време да се пази увреденият крак.
Възстановяване и лечение на счупена кост на петата
Защо възниква фрактура на костта на петата
Петната кост е едно от най-големите образувания на стъпалото, на което се пада цялото натоварване при поддържане на тялото във вертикално положение.
Над петната кост е разположен талусът, който осигурява връзка на стъпалото с глезена.
При рязко падане на падане на петата или при директен удар силата на тежестта действа чрез глезена към талуса.
Скочната кост се измества напред и рязко се вдава в петната кост, в резултат на което последната се чупи на няколко парчета.
Тези ситуации най-често се случват при пътно-транспортни произшествия, спортни травми, падане от голяма височина. Вероятността от получаване на фрактура се увеличава от следните фактори:
- Напреднала възраст;
- Алкохолно и наркотично опиянение;
- Менопауза при жени;
- Хранене с недостиг на калций и фосфор;
- Продължителен престой в неподвижно положение – кома или парализа;
- Опасни видове спорт – алпинизъм, мотоспорт, състезания.
Основни симптоми и диагностика
Фрактурата на петната кост може да бъде както едностранна, така двустранна, ако човек пада и на двата крака едновременно.
Признаците на развитие на травма се появяват в първите няколко минути от нейното получаване.
Фрактурата на петната костна може да се заподозре при наличие на следните проявления:
- Интензивен болков синдром – неприятните усещания възникват веднага след получаване на травмата. Болката се усилва при опит да се стъпи на болния крак, да се свалят обувки или дрехи, при притискане на свода на стъпалото.
- Нарушение на функциите на крайниците – болният не може да използва пострадалия крак като опора, в резултат на което се нарушава походката. Също може да възникне рефлекторно свиване на пръстите на краката, което е защитна реакция на травмата. При опит за разгъване и привеждане на крайниците в необходимото положение неприятните усещания се усилват, а при разместване на счупените отломки може да е необходимо продължително възстановяване.
- Изменение на кожата – в петната кост се образува интензивен хематом и отоци, в резултат на което контурите на стъпалото изглеждат деформирани. При открит вариант на травмата на повърхността на петата се установява открита рана, в която могат да се видят костни отломки и кървящи кръвоносни съдове.
За потвърждаване на диагнозата веднага след фрактурата задължително се прави рентген на петната кост в няколко проекции.
В усложнени случаи се назначават ЯМР и КТ, които дават възможност за определяне на тактика на лечение.
Лечение в болница след фрактура
При оказване първа помощ е необходимо пострадалият със счупена кост на петата да се хоспитализира в отделение по ортопедия и травматология.
Ако фрактурата е закрита и не е имало изместване на счупените парчета кост, лечението се провежда консервативно – на увредената кост се слага гипс, който обхваща коленната става и продължава до пръстите на краката. Това осигурява най-голяма пълна неподвижност.
Гипсът трябва да стои поне 4-9 седмици, като за придвижване се използват патерици или инвалидна количка, след което може да се назначи рехабилитация.
При всички фрактури на петната кост се препоръчва спазване на хранителен режим с голямо съдържание на калций и белтъчини.
От лекарствените средства се използват аналгетици – диклофенак, витамини и имуностимулатори.
Рехабилитация и лечебна физкултура
Рехабилитацията е един от най-важните етапи на терапията. След изминаване на 2 месеца може да се започне с постепенно натоварване на пострадалия крак – препоръчва се ходене по равна повърхност 5-15 минути.
След това постепенно патериците спират да се използват. Също са полезни лечебната физкултура и масажът.
Те спомагат за подобряване на кръвообращението и отока на лимфната течност, способстват за възстановяване на загубената функция на крайниците.
