Това не е мързел, а физиология.
Как психиката ни се държи по време на продължителен стрес
Стресът от много от нас се смята за по-скоро психологическо явление, затова не се отнасяме достатъчно сериозно към него.
Това състояние обаче има пряко отношение към физиологията. Достатъчно е да кажем, че създателят на теорията на стреса, известният Ганс Селие, по професия не е психолог, а ендокринолог и патолог.
Изучавайки как хората се държат при всяка болест, травма, силно вълнение, Селие се натъква на любопитна закономерност. По-късно я описва в своя научен труд „Стресът на живота”.
Каквато и да е била причината за стреса – студ, жега, отравяне, изгаряне, болка, финансови проблеми, тъкани и дори щастие, човешкият организъм реагира на него с еднакви биохимически изменения и физически симптоми.
Тази стандартна реакция е наречена общ адаптационен синдром, който се състои от 3 стадия.
Стадий на тревога
След кратко объркване, което е необходимо, за да успее мозъкът да осъзнае опасността, в организма в огромно количество започва да се образуват хормони на стрес – адреналин и норадреналин.
Кръвта се насочва към тези части на тялото, които са необходими за действие – на ръцете, на краката, на седалищните мускули.
Черният дроб отделя запази глюкоза, за да осигури на мускулите необходимата енергия. Така се задейства познатата на всички ни реакция „бий се или бягай”.
Основната задача в стадия на тревога е да се мобилизират всички ресурси на организма, да се стресне човек, за да е готов да бяга или да се бори за живота си.
На този етап сме максимално дейни, въпреки безпокойството, плановете ни са мащабни, от нас блика увереност и знаем, че ще справим със ситуацията.
Проблемът е в това, че при висок адреналин можем да извършим подвиг, но не можем да предвидим и да обмислим какво да правим по-нататък.
Не сме в състояние трезво да оценим своите сили. Търпението и съсредоточеността не ни стигат, за да вземем планираното сериозно.
Плановете могат да се реализират, ако нивото на стрес се понижи и към това се добавят разум и рационалност. В случай на карантина стресовата ситуация продължава.
И след като сме няколко дни в състояние на „бий се или бягай”, поумореният от хормоналния взрив организъм преминава в нов стадий.
Стадий на адаптация
На този етап резервите на организма се изчерпват. Мозъкът, осъзнавайки, че не е успял да победи в тази ситуация, преминава в икономичен режим.
Активността рязко се понижава, все повече ни се спи и ни се иска да си лежим на диван, без да правим нищо, изобщо не ни е до учене на нов език или това, което сме планирали в стадий на тревога.
Това не е мързел. Организмът просто се стреми да оцелява в условия на всичко променящо се.
Ако стресът отстъпи, бързо се връщаме в предходното състояние, в което сме имали достатъчно енергия. Ако ли не, то след няколко дни идва третият стадий.
Стадий на изтощение
Енергията е изчерпана, нямаме сили повече да се борим със стреса. Човек се затваря в себе си, възможно е развитие на психични разстройства. Ако не получи подкрепа, стресът не изчезва, преминава се към психосоматични състояния.
Понижава се имунитетът, появяват се напълно реални физически нарушения, повишава се риска от развитие на хипертония, инсулти, инфаркти и дори рак.
Какво да правим, за да си върнем силите
Без значение в кой от стадиите на овладяването на стреса сме стигнали, изходът е само един, да се постараем да понижим нивата на стрес.
Спрете новините
Излезте от социалните мрежи, направете си цифрова детоксикация.
Съсредоточете се върху това, което можете да контролирате
Не можем да спрем пандемията, да накараме съседите да се държат по-рационално също. Затова трябва да си избием от ума размишленията за съдбата на света и за човешката глупост. Съсредоточете се върху нещата, с които наистина можете да се справите.
Можете да измиете чиниите, тогава го направете. Също можем и да почистим у дома, колкото по-често, толкова по-добре.
