В условията на социална изолация имунната система се превключва от антивирусна към антибактериална защита.
Самотата е опасна за здравето, според американски изследователи.
А социалната изолация отключва в организма каскада от физиологични процеси, които на клетъчно ниво понижават неговата устойчивост пред вирусните инфекции.
Резултатите от изследването бяха публикувани в рецензирано американско медицинско издание.
Предходните изследвания показват, че самотата води до хронични заболявания и ранна смърт, но биологичните механизми, стоящи в основата на толкова пагубното влияние на социалната изолация върху организма, досега не бяха напълно изяснени от учените.
Група учени под ръководството на психолога и водещ световен експерт по самота Джон Качиоппо от университета на Чикаго, по-рано установили, че в условията на социална изолация се променя структурата на функцията на имунната система – в организма се активизират гени, отговарящи за възпалението, и обратно отслабват гени, свързани с отговора на вирусите.
Поради тази причина имунната система на самотните хора по-слабо ефективно противодейства на вирусните инфекции, отколкото „щитът“ на семейните.
Освен това у социално изолираните хора се наблюдава по-активна възпалителна реакция на бактериалните инфекции, поради тази причина и те по-тежко ги понасят.
Според Качиоппо при самотните имунитетът се превключва от антивирусна на антибактериална защита. Този феномен бил наречен CTRA.
В рамките на следващия експеримент Качиоппо и неговите колеги сравнили как се държат гените в левкоцитите, клетките на имунната система, въвлечени в активната защита на организма от бактерии и вируси.
Изследванията били проведени с участие на хора и на маймуни-макак. От 141 души, взели участие в изследването, 36 били класифицирани като хронично самотни.
Както се и очаквало, при социална изолация в левкоцитите ярко се проявява феноменът CTRA. Но били направени и други важни открития.
На първо място било установено, че самотата и феноменът CTRA принципно са неразривно свързани във времето – при участниците, които вече не били хронично самотни в началото на изследването, подобна изменения структура на функциите на гените в левкоцитите обикновено се наблюдавала година и повече.
А за тези, които на старта на изследването, още не можело да бъдат определени като хронично самотни, но при тях вече бил открит феноменът CTRA, след година имало голяма степен на вероятност да се окажат в социална изолация.
Този ефект, подчертават учените, се наблюдава единствено тогава, когато човек постоянно се намира в състояние на самота и не може да се обясни с фактори като депресия, стрес или липса на социална подкрепа.
Освен това изследователите успели да установят защо при изолация от обществото се наблюдава промяна в структурата на функцията на имунната система в посока възпалителна реакция.
Това е свързано с това, че в стресова ситуация, в случай на ситуация на самота, в кръвта се повишават нивата на невромедиатора норадреналин.
Под негово въздействие костният мозък започва да произвежда огромно количество незрели моноцити – разновидност на левкоцитите, вземащи активно участие във формирането на възпалителна реакция на проникване на чужди тела в организма.
При тях винаги е характерна повишената активност на гените, отговарящи за възпалението, и отслабване на гените, осигуряващи противовирусния отговор.
Експериментите с маймуните-макак показват, че при повишени нива на моноцитите в техния организъм, дължащи се на социална изолация, се наблюдават много тежки последствия върху здравословното им състояние.
