Когато човек гледа телевизия се изменя активността на главния му мозък и той навлиза т.нар. „алфа състояние“, което е много близко до транс. Още през 1979 г. за това алармираха австралийските учени Фред и Мерилин Емери.

Но когато едно дете стои пред екрана привиква към състоянието на транс, то се превръща в негова необходимост. А трансът и напрежението необходими за преодоляване трудностите са несъвместими неща.

От това обаче страда и интелектуалното развитие на детето.

„Нашите изследвания ясно показват, че децата често гледащи телевизия, не четат толкова добре, не различават толкова добре реалното от измисленото, тяхното въображение е по-слабо развито… за тях е характерна повишена тревожност, – посочват изследователите от Йелския университет Дороти и Джером Сингер, - Всички тези фактори водят до това, че когато детето тръгне на училище, то е сравнително неподготвено да се справя самостоятелно. “

Прекомерното увлечение по телевизията пречи на човека да се концентрира, понижава се техния самоконтрол, а се повишава тяхната раздразнителност.

Интересно изследване провел преди около 30 години в Университета на Британска Колумбия психологът Тенис М. Макбет Уилямс. Той наблюдавал членовете на една община, в която в началото нямало телевизия, а впоследствие се появила кабелна.

Постепенно и при децата и при възрастните започнали да загубват творческия си подход към решаването на различни житейски проблеми и постепенно отслабнала тяхната целеустременост.

Преди няколко години група специалисти, работещи в рамките на програмата „Лекари в света на децата“, изследвали голям брой жители на Санкт Петербург, Русия, в юношеска възраст.

В България не са правени подобни изследвания, но като се има предвид, че от българските домакинства имат по няколко телевизора, то вероятно резултатите не биха били по-различни.

Получените резултати били тревожни – практически при всички, които гледат телевизия по няколко часа дневно, интелектуалното развитие с няколко години изостава от физическото.

Такива юноши трудно понасят по-силно напрежение. В такива случаи тяхното съзнание частично се изключва. Между впрочем, подобна реакция се наблюдава и при слушане на много силна ритмична музика.

А днес вече не само сред учениците от гимназиалния курс, има такива, които харесват рок и метал. Децата, привикнали към бързата смяна на кадрите, трудно разбират, когато някой им говори нещо.

Налага им се да полагат много усилия, за да се съсредоточат върху това, което им говори учителят. При много от тях се наблюдава изоставане в речевото развитие.

Английското общност за оказване на помощ на децата с говорни дефекти още през 1996 г. съобщи, че вече всяко 3-то дете във Великобритания „забележително изостават в речевото развитие“.

В училищата дори били въведени специални програми, в които 7-годишните деца се обучават да се здрависват и да питат по какъв път да поемат, тоест да изискват информация как да се придвижат от едно място до друго.

В България за сега няма такива програми, но изоставане в речевото развитие се установява все по-често.

Много лесно компютърът и телевизорът, когато се използват прекалено, могат да направят едно дете хиперактивно, лесно възбудимо, своенравно и с прекомерни претенции, които не съответстват на нивото неговите възможности.

Казано по-кратко, такива деца много по-трудно се справят с препятствията, пред които се изправят. И ако родителите не вземат мерки в самото начало, то децата навлизат в порочен кръг на постоянни неуспехи, от който им е трудно сами да излязат.