В годината са 365 дни, в денонощието 24 часа. Но колко от тях са заключени в нашите мисли? Колко новини, радости, тревоги? Четири експерта ни обясняват къде е реалността и къде илюзията, защо времето минава толкова бързо, а нашето възприятие за времето е винаги субективно.
Защо така неусетно минават месеци и дори години
В детството 3 месеца лятна ваканция ни се е струвала цяла вечност. Достатъчно е обаче да пораснем и цели години минават покрай нас, без да успее, дори и окото ни да мигне.
Времето като такова не се променя, независимо от това на колко години сме. Така че защо се променя неговото възприятие в нашето съзнание?
Може би проблемът е в това, че сме субективни същества, и времето за нас не тече линейно? Не се движи от точка А в точка Б с постоянна скорост, а съществува в няколко измерения и може да се забави и да се ускори.
Живеем едновременно в биологичното време и във времето, свързано с важно за нас събитие. Вината за това е на нашия мозък, смята невробиолог и привежда като пример състоянието на концентрация при решаване на сложна интелектуална задача.
В такива моменти времето сякаш спира: „Лимбичната ни система, центърът на емоции, чувствителност, времето се изключва. Не възприемаме околният свят, тъй като кората на главния мозък пропуска само жизненоважните сигнали”.
Но и силните емоции могат да спрат времето. Докато очакваме любимия човек, минутите се превръщат в часове, но стига да се появят и усещането за време изчезва.
Механизмът в този случай е друг – активно участваща се оказва както лимбичната система, която образува огромно количество хормони, които буквално ни опияняват.
Възможно е субективната промяна на скоростта, с която тече времето да е свързана и с измененията на ритъма на живота ни.
Променихме местата на отдих и активна дейност – сега работим през зимата и си почиваме през лятото. Но тези изменения изискват адаптация, а това означава и увеличаване на нивата на стрес.
Хормоните на стреса, кортизол, катехоламини, се образуват от организма все по-активно, карат ни постоянно да бързаме и предизвикват усещане за недостиг на време.
Освен това в нашето съзнание времето се ускорява с възрастта. Колкото повече остаряваме, толкова по-често се обръщаме към спомените и мислите за бъдещето, като намалява продължителността на настоящето.
Разбира се, невробиологията не е в състояние да опише и да обясни субективността на възприемането на времето, но позволява най-малкото да разберем неговата сложност.
Както от гледна точка на биологията, така и от на философията единственият способ да забавим времето, това е да си даваме сметка. Променяйки отношението си към всеки конкретен момент от времето и своето самоусещане в него, откриваме пред себе си цяла вечност.
Ускоряването на времето – част от съзряването
Представата за времето се формира в процеса на съзряването. Детето постепенно узнава за това, че съществува минало и бъдеще, а настоящето значително се свива в неговото съзнание.
Най-важният скок се осъществява през пубертета – разочарованието като резултат от несбъдналите се детски очаквания.
Подрастващият осъзнава, че никога няма да стане рицар или принц. От този момент протичането на времето при него се ускорява.
За да усетим какво е време, е необходимо да имаме вътрешни граници, които се залагат още в детството и ни позволяват да не изпитваме прекомерна тревога от това, че не можем да съотнесем своите желания с реалността на живота.
В някакъв смисъл ние влизаме в диалог с времето, определяме себе си във времето, запълваме абстрактно хаотичното време със собствен смисъл и съдържание.
Това е важно, за да може обезличеното време да стане лично, и тогава ще го изживяваме съзнателно и с удоволствие всяка минута от него.
Обработката на информация забавя времето
Структури на мозъка, които да отговарят за усещането за време, няма. И въпросът за възприемането му е по-скоро психологически. За човек не е обективно да измерва ходът на времето.
Провеждани са експерименти, при които на доброволци са демонстрирани различни изображения. Част от тях били познати на участниците, а част от тях виждали за първи път. След това били попитани колко дълго са гледали картинките.
