На разсеяните хора често попадат в доста трудни и объркани ситуации – объркват времето и мястото на срещата, закъсняват за важни съвещания, забравят чанта с важни документи.
А упражненията за концентрация присъстват почти във всяка книга за личностно развитие и събират хиляди харесвания в социалните мрежи. Но учените са убедени, че за нашия мозък понякога е много полезно да „изпада“ от действителността.
Учените от междинният дисциплинарен център за изучаване на мозъка в университета Бар-Илан в Израел успели изкуствено да предизвикат у доброволци състояние на „блуждаещ ум“.
По време на експеримента участниците били подложени на микрополяризация – въздействие на електрическите импулси върху мозъка в зоната на фронталните лобове.
Тези части на мозъка отговарят за речта, логическото мислене и за съсредоточаването. „Въздействието на електричния ток променило невронните връзки на участниците по такъв начин, че те започнали да мислят повече за нещо лично и да мечтаят, - обяснява Вадим Акселрод, водещ изследовател. – Всичко това се случвало несъзнателно.“
Изследователят също обърнал внимание на интересният факт – въпреки че доброволците започнали да мечтаят повече, резултатите от основната задача не само, че не се влошили, а дори и се подобрил. Така вероятно стимулацията е увеличила общият обем на когнитивните способности.
Данните, получени от екипа на Аксеролд, са идентични с тези от проведени по-рано изследвания. Така например, през 2012 година психолози от държавния университет на щата Уисконсин в Медисън, САЩ, провели серия от тестове относно концентрацията на група доброволци от 18 до 65-годишна възраст.
Тези, които по-често се разсейвали по време на попълването на тестовете, средно по-добре се справяли с упражненията, включващи изпълнението на много задачи едновременно, например, когато било необходимо запомнянето на дума, като едновременно се решавали математически упражнения.
Защо се случва така?
На пръв поглед би трябвало, понижаването на концентрацията, обратно да понижи продуктивността на работата. Но по време на мисленото блуждаене мозъкът изобщо не е пасивен.
А неговата активност – напротив нараства. Ако в състоянието на съсредоточеност активността се наблюдава в конкретни участъци на мозъка, то в разсеяно състояние тя се оказва разпределена в различни зони.
През 2001 година невробиологът Маркус Рейчл открил т.нар. „мрежа на покой“ или на пасивен режим, която поема инициативата в моментите, когато нашето внимание не е фокусирано.
Според Рейчл и неговите последователи съществуването на мрежа на покой позволява обясняването на феномена на внезапните прозрения, на блестящите догадки.
В пасивен режим мозъкът обработва информация по-свободно, задейства различни области, участъци от паметта. Това му позволява да намери решения на сложни задачи, да намира неочаквани връзки между явленията, по-свободно да прогнозира бъдещите събития.
Според Аксеролд, ако ситуацията позволява, тоест не сте на изпит или зад волана, блуждаещото мислене може да бъде важно и полезно.
Съвременните технологии ограничават времето, което човек разходва за размишления. Той по-скоро предпочита да се рови в мобилния си телефон или пък в Интернет, отколкото да остане насаме със своите мисли.
Проблемът не е в това, че ни е трудно да поддържаме концентрацията си, а в това, че не сме способни понастоящем да се откъснем от поглъщането на нова информация.
И именно това се сочи за една от причините за масовото затъпяване на населението.
Човешкият мозък има определен капацитет за поемане на информация и ако той се надхвърли, то тогава настъпва блокаж на умствената дейност и на способността за запаметяване и възприемане на информация.
