Най-често, когато се срещат с познати, повечето от нас си говорят за здравето, за цените, за политиката и за времето.
И на почти всички нас обикновено ни се струва отегчително да слушаме, когато другите хора се оплакват от влошеното си здраве.
Но когато стане дума за нашето здраве и това на нашите близки темата става изключително емоционална.
Да си зададем лесния въпрос – до колко медицината е отговорна за лошо състояние на здравето или каква е нейната заслуга за поддържането му на високо ниво? За съжаление или за щастие – само 10%.
А къде да отнесем останалата „лъвска“ част? Ето къде:
• 50% от здравословното състояние на човек се предопределя от начина на живот;
• 20% от наследствеността;
• 20% от зависи от състоянието на околната среда;
Това са данни от Световната здравна организация.
Втори вариант – на европейските и американските учени:
• Човешки фактор 25% - физическо здраве - 10%, психическо здраве – 15%;
• Екология – 25%;
• Начин на живот – материални условия на труд и бит – 15%;
• Поведение – ритъм на живот, навици – 25%;
• Медицински фактор – 10%;
Разбира се и това е относително. Здравият разум и резултатите от изследвания свидетелстват за това, че запазването и укрепването на здравето е възможно само при удовлетворяването на базовите жизнени потребности.
Неслучайно, първите етапи на повишаване на показателя средна продължителност на живота в развитите държави са били пряко свързани с икономическия растеж и с подобряване на материалното положение на хората.
Показателен пример за това е Китай, където през 1960 г., само преди малко повече от 50 години, средната продължителност на живота е била 43 години, а през 2014 година вече достига 76 години, като дори надминава България. У нас средната продължителност на живота е 74.5 години.
При разлика в доходите на един човек 6-10 пъти, здравните показатели се различават 3-4 пъти. Колкото по-нисък е доходът, толкова повече хората боледуват, по-рядко прибягват до профилактична помощ и имат по-високи показатели за смъртност.
Да бъде болен човек не е модерно и не е престижно. Групите от населението с високи доходи по-често използват профилактични видове медицинска помощ.
Въпреки това, с достигането на определено материално положение – средни за съответната държава доходи, на здравето на първо място започват да влияят не толкова самите материални възможности, колкото характерът на тяхното използване за запазване на добро здравословно състояние.
Последното в значителна степен зависи от образователното ниво. Към настоящия момент е доказано, че смъртността сред хората с висше образование е с 1.5-4 пъти по-ниска с хората, които имат по-ниска образователна степен.
Желаете да живеете по-дълго – постарайте се да получите добро образование. Смята се, че по-голямата продължителност на живота на хората, придобили по-висока образователна степен, е свързана, на първо място, с изграждането на по-рационален тип поведение и освен това с характера на труда.
Освен това нивото на образованост на майката пряко влияе върху смъртността в бебешка възраст – в крайните варианти /университет – незавършено средно училище или неграмотни/ показателите на смъртност на бебета се различава с повече от 4 пъти.
Все пак това не са конкретни данни. Отнася се за големи групи от населението и същевременно не се касае за някаква конкретност. Конкретността се проявява, когато човек загуби своето здраве – при това отговорността на медицината за това е едва 10%.
