Връзката между нивото на доходите, социалния статус и продължителността на живота е била забелязана много отдавна.
Смятало се, че колкото по-висок доходът или социалното положение, толкова по-висок е показателят продължителност на живота. Но днес тази теория се подлага на съмнение.
Грегъри Роджърс Gregory Rodgers, експерт от Международната организации на труда /МОТ/International Labor Organization, в своето изследване „Доходите и неравенството като детерминанти на смъртността“ Income and inequality as determinants of mortality доказва, че в държавите, където не съществува значително разслоение на обществото на много богати и на много бедни, средната продължителност на живота на населението е с 5-10 години по-висока, отколкото в страните с по-несправедлива икономическа система.
Същевременно, разликата в получаваните доходи не е единствената причина за подобна разлика в продължителността на живота. Това се дължи на факта, че по-добре финансово осигурените слоеве от населението имат по-добър достъп до медицински, образователни и друг вид социални услуги.
От 1999-та година Световната здравна организация започна активно да използва новия индикатор – „продължителност на живота в добро здраве “ / Healthy life expectancy (HALE)/, тоест очакваната продължителност на живота на новороденото с отчитане към момента на раждането му показател за смъртността.
Новият индикатор също отчита и времето, което човек прекарва в недобро здраве. Този критерий по-коректно описва ефективността на системите на здравеопазване в различните държави.
Изследванията на СЗО показват, че броя на годините, в които отделният човек прекарва във влошено здраве, е значително по-голям в бедните страни. Средно представителят на най-„здравата“ нация прекарва в недобро здраве 9% от своя живот.
Същевременно този показател за най-болните държави този показател е 14%.
По този показател световен лидер е Япония, чийто граждани прекарват 75 години от живота си в добро здраве.
В групата на другите лидери по продължителност на живота в добро здравословно състояние са – Австралия, Франция, Швеция, Испания, Италия, Гърция, Швейцария, Монако и Андора.
Най-лош резултат показва Сиера Леоне – нейните граждани са едва 39 години в добро здраве. По данни на СЗО в 24 държави този показател е равен или по-висок от 70-годишния праг, а в 32 страни под 45 години.
САЩ заема 24-то място в рейтинга или около 70 години в добро здраве за новородените през 1999 година. За момичетата средната очаквана продължителност на живота в добро здраве е 71 години, а за момчетата 68 години. В България показателят за момчетата, родени през 1999-година, е съответно 63 години, а за момчетата 68 години.
Според Дейвид Катлер от Харвардския университет, Ангус Дитон и Адриана Лиерас-Муни от Принстънския университет, въпреки че средната продължителност на живота на човечеството през последните 20 века се е увеличила с 30 години, високата смъртност в бедните държави по света свежда това достижение до нула.
Дори и днес разликата в продължителността на живота между „бедните“ и “богатите“ страни е около 30 години. Принципно, в държавите с по-високо образовани и материално осигурени жители средната продължителност на живота е висока.
Въпреки това, единствено високият доход не е гаранция за дълъг живот. Например, до епохата на Просвещението продължителността на живота на аристократи и на селяните била почти еднаква.
По-късно с навлизането на новите идеи и технологии се повишила и средната продължителност на живота, но заедно с това се появили и разлики в този показател в различните слоеве от населението.
Изследователите считат, че фундаменталните разлики между бедните и богатите страни не дължат на нивото на доходите, а в това до колко успешно и целеустремено функционират държавните институции.
