ᐉ Zoom-дисморфия – защо видеото срива самооценката

Видеосрещите могат да са много по-опасни от тези лице в лице.

В началото на пандемията и свързаните с нея ограничения Zoom и прочие приложения за видеочат се оказаха истинско спасение.

Колкото повече време хората прекарват в тях, толкова по-ярко се проявяват свързаните с това проблеми – съвсем обичаен стрес до психически разстройства.

Какво е това Zoom – дисморфия

Първи със страничния ефект се сблъскват тези, които страдат в една или друга степен от дисморфобия.

Така се нарича психическото разстройство, при което човек твърде много се вълнува по повод външността си, безкрайно търси в себе си несъществуващи дефекти и е убеден, че именно те му съсипват живота.

28-годишната Ема споделя, че всеки път, когато се вижда на екрана по време на видеоконференция, пред нея се появява прекалено разсейващо увеличително стъкло, което проявява недостатъците.

Резултатът е, че вместо да слуша колегите си, девойката обвинява себе си. Плашат я, възмущава се на кръговете под очите, формата и цветът на лицето, как ѝ стои косата.

Разбира, че може да изключи камерата, но това ѝ се струва грубост, тъй като останалите участници във видеоконференцията не скриват своите лица.

Хората отдават голямо значение на възможностите да виждат един друг по време на разговор, тъй като това помага при общуване. Затова и Ема любезно се съгласява.

Това, което вълнува Ема, специалистите наричат Zoom-дисморфия – вид дисморфобия, която се развива или развива, заради необходимостта редовно да се използва видеовръзка.

Zoom-дисморфия може да възникне не само при тези, които изначално са били недоволни от своята външност. Принудителната необходимост да наблюдават себе си на екрана на телефонните устройства подрива самооценката и при здрави хора.

Резултатът е повишена тревожност, неудовлетвореност от собственото лице и тяло, мислите, че би трябвало да коригираме външния вид.

В тежки случаи редовното използване на приложенията за видео разговори води до нарушения в хранителния режим, разстройства на хранителното поведение, неадекватни физически натоварвания – например, изтощителни тренировки, насочени към отслабване.

Също видеоконференциите вече предизвикаха вълна от пластични операции – тяхното количество при пандемията нарасна значително, или поне така стана в САЩ, за нашата страна няма данни.

Защо разговорите чрез видео чат приложения подриват вярата ни в себе си

Няколко са обективните причини.

Сравняваме себе си с „фотошопирания” идеал

В камерите на съвременните смартфони е достъпен голям брой филтри. С тяхна помощ всеки човек може лесно да си промени лицето, да го направи почти съвършено. Впоследствие тези изображения се публикуват като селфи.

В крайна сметката хората свикват да виждат себе си на екраните именно с такава редакция. При провеждане на видео обаждане кардинално не можем да „фотошопираме” собственото си изображение.

Разликата между идеалната и реалната картина е толкова голяма, че много изпадат в депресия.

Твърде дълго гледаме на себе си

Видеоконференциите са продължителни, и човек понякога е принуден да прекарва време преди цифровото огледало на часовника. Това означава, че получава възможност подробно да изучи собствените си външни недостатъци.

Оливия Мур, специалист по връзки с обществеността от Ню Йорк, отбелязва, че винаги е знаела, че предните ѝ зъби са малко неравни. Но в Zoom те изглеждат още по-зле, отколкото си е представяла. Толкова зле, че не може да прегледа записите от видео конференциите, на които е.

Фитнес инструктор от Калифорния се съгласява с Оливия, че е видяла много недостатъци в своята външност, когато цял ден е гледала себе си в Zoom. В крайна сметка това я води до решението да си постави малко ботокс.

Реално изглеждаме не така както ни се иска

По време на видеочатове наблюдаваме своето лице в движение, и видяното често не съвпада с нашите представи за себе си. Някои са с твърде набръчкано чело при разговор, на друг усмивката му е крива.

На трети на лицето се отразява буквално всяка емоция. От вълненията страдат, дори и психотерапевтите.

Психотерапевтът Хейли Нейдич отбелязва, че лицето ѝ е по-изразително, отколкото си е мислела. Опасенията, че случайно ще покаже емоции на клиента, които може да разбере неправилно, ѝ отнемат огромно количество умствена енергия по време на сеансите. И заради това се чувства ужасно.

Видеоконференциите нарушават личното пространство

Общувайки на живо, лице в лице, хората обикновено спазват социална дистанция и се виждат един друг на разстояние 1-1,5 метра.

При видео разговори лицето на говорещия излиза на голям екран от разстояние, така че то се наблюдава от останалите участници на разстояние не повече от 20-30 см.

От еволюционна гледна точка, ако ни се налага толкова близо да сме до даден човек и дълго да му гледаме в очите, вероятно сме в конфликт с него, или в брак. В нито един от тези варианти не отговаря на концепцията за работна Zoom среща.

Това постоянно нахлуване в личното пространство предизвиква стрес и неувереност. Човек започва да се чувства като жертва

Какво да правим, ако видеото подрива самооценката

Ето няколко съвета, които помагат за справяне със ситуацията.

Позволете си да бъдете невидими

Ако наистина се вълнувате по повод това как изглеждате на видео конференция, най-лесният вариант е да не се включва камера.

Истината е, че това невинаги е възможно. Понякога работодателите изискват лично присъствие на Zoom среща.

В такъв случай минимизирането на психическата травма е възможно чрез намаляване на размера на екрана. Тогава и собственото ни отражение ще стане почти неразличимо, и чуждите лица няма да нахлуват в личното ни пространство.

Поговорете с психотерапевт

Zoom-дисморфия, това е своеобразно увеличено стъкло. Само проявява това недоволство от себе си и собствената си външност, което се е натрупало с нас дълги години. Откъде се е взело?

Защо пъпките на лицето или особеностите на формата на носа за нас са по-важни от взаимоотношенията с хората и работата? Заради какво смятаме себе си за по-грозни от събеседниците си? На тези въпроси би трябвало да може да се намери отговор. Най-добре това да е заедно с психотерапевт.