Едни подрастващи възприемат активна житейска позиция, други обаче предпочитат да си стоят в стаята и от нищо да не се интересуват.
Как родителите да разберат, че е време да се намесят и да научат детето си да живее на пълни обороти?
Обикновено от жизнерадостните, а оттам и успяващи тийнейджъри израстват и активни успешни хора, на които всичко им се подреждат отлично както в личния живот, така и в работата.
Но какво можете да направите, ако вашия син или дъщеря нищо не го интересува? Как да разтърсите чедото си и да помогнете да осъзнае, че трябва да тръгне по пътя към успеха?
1. Обичайте
Тийнейджърската пасивност се среща често. Вместо да се наслаждават на живота и да си създават нови познанства, юношите и девойките се затварят в себе си, като прекарват цялото си свободно време зад четири стени.
Ако вие сте родител, който с отчаяние наблюдава депресивното си подрастващо дете, не скръствайте ръце, това „заболяване“ се лекува.
Задайте си въпроса – как стигнахте до тук, и то точно вие като родител. Тъй като детето, което не проявява интерес към живота, не се нуждае от нищо друго, а от любов.
Помислете отделяте ли му достатъчно внимание? Кога за последен път сте разказвали на сина или дъщеря ви за вашите интереси?
Кога сте разговаряли не за неговите лоши оценки или за мръсния му пуловер, който е време да се хвърли за пране, а сте общували като приятели.
Често именно равнодушните, твърде посветени на своите задължения родители се превръщат в причина за детското униние.
В психологията има известен метод с названието „зелен химикал“.
Той се основава на това, че вие не ругаете детето за неговия неуспех, копирайки маниера на неговите учители, които коригират грешките му с червен химикал.
Обратно, обръщате на това, на което на вашия син или дъщеря му се получава добре – все едно подчертавате достойнствата му със зелен химикал.
Постарайте да погледнете живота през очите на вашия подрастващ/а. Разкажете му как на неговата възраст вие сте бягали от часовете, за да отидете на репетиция на училищната музикална група или как за първи път се проявявали снимки.
Това ще спомогне за душевното ви единение и за разтапяне на ледовете помежду ви.
2. Поставете правилната „диагноза“
Обикновено тийнейджърите са хиперактивни. Но всички ние сме различни, и често се срещат спокойни, бавни и пасивни по природа хора. И за начало трябва да се изясни, има ли изобщо проблем.
Ако пасивността е черта на характера, то обикновено свикналите на тихото си дете родители не бият тревога.
Той като беше тих, срамежлив, предпочиташе да оставя инициативата на другите, казват в такива случаи за пасивния възрастен.
3. Активността невинаги е признак, че всичко е наред
Ние сме свикнали да мислим, че активността винаги е нещо положително. Интересно ще бъде, ако си отговорим на въпроса, има ли деструктивна активност?
Отговорът на този въпрос е положителен в случай, когато посредством динамичност детето се опитва да заглуши вътрешната си тревога.
Например, за да не преживява силни чувства, тийнейджърът се натоварва с активна дейност. И не му остава време да помисли и да почувства. Така той скрива дълбоките чувства от родителите, и от самия себе си.
