Хипофизата е разположена в ямка в основата на черепа, наречена турско седло. Жлезата се състои от две части: предната и задната.
Аденом на хипофизата представлява туморно образувание, чийто произход са тъканите на предния лоб.
Жлезата синтезира 6 хормона, които регулират функцията на жлезите с вътрешна секреция:
• Тиреотропин;
• Соматотропин;
• Фолитропин;
• Пролактин;
• Лутропин;
• Адренокортикокропен хормон;
Според статистическите данни доброкачествените образувания на хипофизата представляват около 10% от всички интракраниални тумори, които се срещат в неврологичната практика.
Най-често хипофизарните аденоми се появяват при хора на средна възраст – при 30-40-годишните.
Какви са симптомите?
Клинично хипофизарния аденом се проявява чрез комплекс от офталмо-неврологични симптоми, свързани с натиска, който оказва растящият тумор върху интракраниалните структури, разположени в областта на турското седло.
Ако новообразуванието е хормонално активно, то в клиничната му картина на преден план е възможно да излезе ендокринно-обменен синдром.
Промените в състоянието на пациента често не са свързани със свърхпроизводството на съответните хипофизарни хормони, а се проявяват чрез органите, на които те действат.
Изявите на ендокринно-обменния синдром са в пряка зависимост от вида на тумора.
От друга страна, хипофизарният аденом може да се съпровожда със симптоми на панхипопитуитаризъм, който се развива в резултат на разрушаването на тъканите на хипофизата поради нарастващия тумор.
Какви са причините?
Етиологията и патогенезата на хипофизарните аденоми в съвременната медицина остават предмет на научни изследвания.
Смята се, че тези доброкачествени образувания могат да се появят под влияние на отключващи ги фактори, като:
• черепно-мозъчни травми;
• инфекции на централната нервна система – туберколоза, невросифилис, бруцелоза, полиомиелит, енцефалит, менингит, абсцес на главния мозък,церебрална малария и др;
• неблагоприятни въздействия върху плода по време на вътреутробното му развитие;
В последно време се отбелязва, че туморите на хипофизата е възможно да са свързани с дългосрочната употреба на орални контрацептиви.
Изследванията показват, че в някои случаи хипофизарните новообразувания възникват в резултат на повишена стимулация на хипофизата от хипоталамуса, която се явява реакция на първично понижаване на хормоналната активност на периферните ендокринни жлези.
Подобен механизъм на възникване на аденомите може да се наблюдава, например при първичен хипогонадизъм и хипотиреоидизъм.
Лечение на аденом на хипофизата
Консервативното лечение може по отношение на снижаване на нивата на пролактина.
То се осъществява с антагонисти на пролактина, например бромкриптин.
При по-малки аденоми могат да се използват рентгенови методи за въздействие на тумора: гама терапия, дистанционна лъчева или протонна терапия, стереотактическа радиохирургия – въвеждане на радиоактивен материал директно в туморната тъкан.
При пациентите, при които хипофизарният аденом има по-големи размери и/или се съпровожда от усложнения като:
• кръвоизливи;
• нарушения на зрението;
• образуване на кисти;
Необходима консултация с неврохирург, за се разгледа евентуалната възможност за хирургично лечение.
Операцията по отстраняването може да бъде извършена посредством трансназалния способ с прилагане на ендоскопска техника.
Макроаденомите подлежат на премахване чрез транскраниалния способ или чрез краниотомия.
Прогноза
Хипофизарните аденоми се отнасят към доброкачествените новообразувания, но с увеличаване на техния размер, както и други тумори на главния мозък, започват да протичат като злокачествени поради компресията, която оказват на околните анатомически структури.
От размера на образуванията се обуславя възможността за неговото пълно премахване.
Когато аденомът е с диаметър над 2 см., съществува вероятност от постоперативен рецидив, който може да възникне в рамките на 5 години след отстраняването му.
