Обикновено приемаме лекарството с една проста цел - да ни помогне. Да свали температурата, да спре болката, да пребори инфекцията или да държи дадено заболяване под контрол.
Очакваме от него предвидим резултат. Понякога обаче организмът реагира по съвсем различен начин. Няколко часа или дни след приема по кожата могат да се появят зачервяване, сърбеж, петна, пъпчици или подуване.
На пръв поглед това може да изглежда като нещо незначително, и в някои случаи наистина е така. В други обаче обривът е първият сигнал, че имунната система реагира срещу лекарството, а в редки случаи може да бъде началото на тежка и дори животозастрашаваща реакция.
Как организмът решава, че лекарството, което всъщност трябва да му помогне, е заплаха? За да разберем това, трябва да погледнем отвъд самия обрив.
Зад червените петна и сърбежа стоят сложни взаимодействия между лекарствената молекула, имунната система и клетките на кожата. Някои реакции се развиват за минути, други - след дни или седмици. А някои причиняват само неприятен сърбеж, докато други могат да засегнат дишането, кръвообращението или вътрешните органи.
За да различим безобидното от опасното, първо трябва да разберем какво всъщност се случва в организма, когато кожата „алармира“, че нещо не е наред. В тази статия ще се опитаме да разграничим това, а Вие можете да останете още малко с нас.
„Получих алергия от лекарство“- какъв смисъл стои зад това
Когато човек приеме лекарство, организмът трябва да го разпознае, преработи и изведе. В повечето случаи това се случва без никакъв проблем. Понякога обаче след приема се появява реакция, като например зачервяване, сърбеж, петна, пъпчици или подуване.
Обривът е видима промяна на кожата, която може да включва промяна в цвета, релефа, структурата или усещането на кожата. Тя може да стане прекалено чувствителна, зачервена, покрита с малки петънца, подута, покрита с мехури и сърбяща.
Понякога обривът е ограничен до определена област, а понякога постепенно обхваща голяма част от тялото. Затова думата „обрив“ всъщност описва това, което виждаме, а не причината, поради която се е появило.
Точно както „кашлица“ не е конкретно заболяване, а симптом, така и „обрив“ не ни казва автоматично какво се случва.
Как лекарството се превръща в „мишена“
На пръв поглед идеята изглежда леко странна: Лекарството е прието, за да помогне на организма, а не да го атакува.
Защо тогава имунната система понякога го възприема като заплаха? Отговорът е, че имунната система не мисли за лекарството като за „лекарство“, а разпознава всички молекули и структури.
А някои лекарства или веществата, в които те се превръщат в организма, могат да променят начина, по който определени клетки изглеждат в очите на имунната система, и тук започва механизмът на лекарствената свръхчувствителност.
За да предизвика класически имунен отговор, една чужда молекула обикновено трябва да притежава определени характеристики, които позволяват на имунната система да я разпознае. Много лекарства, обаче, притежават сравнително малки молекули и самостоятелно, те могат да бъдат прекалено микроскопични, за да действат самостоятелно.
Пример за това могат да бъдат хаптените, които са точно такива молекули, които не предизвикват типичен имунен отговор, но могат да станат имунологично разпознаваеми, след като се свържат с по-големи молекули в организма. Но разбира се, има и друг начин и той е, когато лекарството се променя, навлизайки в организма.
Тук случаят е по-интересен, защото лекарството преминава през процеси на метаболизъм, особено в черния дроб, но също и в други тъкани и в резултат на това се получават метаболити. Тук можем да направи едно разяснение, че имунната система може да реагира на лекарството, на негов метаболит или на променен белтък на организма.
Как имунната система разпознава лекарството
Имунната система не разполага с някакъв универсален „скенер“, който да разпознава всяка чужда молекула поотделно, а разчита на огромна система от рецептори, антитела, и специализирани клетки, които постоянно следят какво се случва в организма. И тук има един важен парадокс:
Повечето лекарства не са достатъчно големи, за да бъдат разпознати директно като антигени. Но тогава как изобщо предизвикват алергична реакция?
За имунната система няма особено значение дали една молекула е антибиотик, обезболяващо или лекарство за кръвно налягане. Тя не знае каква е медицинската цел на едно лекарство, но може да разпознава отделните молекулни структури, а когато тази структура е чужда, тя започва да задейства своите защитни реакции.
При много чужди вещества това е сравнително лесно, например бактериите и вирусите съдържат големи белтъци и други сложни структури, които имунната система може да разпознава. При лекарствата нещата стоят по различен начин, защото много от лекарствените молекули са малки, както говорехме по-нагоре.
Малката лекарствена молекула сама по себе си може да е „невидима“, но след свързването си с белтък тя променя структурата на този белтък или създава нова молекулна повърхност, която имунната система може да възприеме като чужда.
Може би Ви е интересно как се разделят лекарствените алергични обриви и какви имена носят? Разберете по-надолу в статията.
Уртикария: Най-разпространеният обрив
Представете си, че няколко минути или часове след приемането на лекарство кожата внезапно започва да сърби. Появяват се червеникави, надигнати петна, които приличат на следи от коприва.
Едни изчезват, докато други се появяват на съвсем различно място. Това е уртикарията, позната в нашия ежедневен език, като „копривна треска“.
Тя е една от най-характерните кожни прояви на някои бързи лекарствени реакции. Но зад на пръв поглед простия обрив стои доста сложен процес, в който участват мастоцити, хистамин, кръвоносни съдове и нервни окончания.
По кожата се появяват подутини, наричани още „уртики“, които нямат определена правилна форма, могат да бъдат зачервени, но могат да бъдат и по-бледи, могат да бъдат по-изпъкнали, а могат и да бъдат не толкова видими. Един от най-характерните симптоми е силният сърбеж, но има обаче още една особеност, която помага да разпознаем уртикарията- отделната уртика обикновено е преходна.
Тя може да изчезне за часове, а след това да се появи нова- затова човек може сутринта да има обрив по ръцете, а няколко часа по-късно кожата там да изглежда почти нормално, докато уртики са се появили по гърба или краката.
Анафилаксия: Обривът като част от проблема
Ако уртикарията е реакцията, която виждаме върху кожата, анафилаксията е моментът, в който трябва да погледнем отвъд нея. Например, един човек, който приема лекарство, скоро след това започва да усеща сърбеж.
По ръцете и гърдите се появяват надигнати червени петна. На пръв поглед това изглежда като обикновена кожна реакция. Но след няколко минути устните или езикът могат да се подуят, гърлото започва да се стяга и дишането става трудно.
Човекът се замайва, чувства слабост, може да му прилошее или да загуби съзнание. Това може да бъде анафилаксия - бързо развиваща се, потенциално животозастрашаваща системна реакция.
Анафилаксията е тежка системна реакция на свръхчувствителност, която може да доведе до животозастрашаващо нарушение на дишането и/или кръвообращението. Тя може да бъде предизвикана не само от лекарства, но и от храни, ужилвания от насекоми, латекс или други алергени.
Тази алергична реакция може да се развие за секунди и това е една от причините тя да бъде толкова опасна и изисква спешна лекарска помощ. Основното спешно лечение при анафилаксия е адреналинът (епинефрин), приложен интрамускулно, обикновено в предната странична част на бедрото.
Макулопапулозен обрив: Друго често срещано алергично усложнение
Той не представлява отделни, надигнати „балончета“, които мигрират по кожата. Вместо това кожата постепенно се покрива с множество червени или розови петна и малки надигнати пъпчици.
На пръв поглед обривът може да напомня на този при някои вирусни инфекции. Именно затова понякога е трудно да се каже само по външния му вид дали причината е лекарство, инфекция или нещо друго.
Този тип обрив е сред най-често срещаните кожни прояви при лекарствени реакции. Името, всъщност, описва как изглежда обривът, а то идва от „макула“, което означава плоско изменение на цвета на кожата и „папула“, което означава малка, надигната кожна лезия.
Типичният обрив може да изглежда като множество дребни розови или червени петна, разпръснати по кожата. Често започва от торса- гърдите, корема или гърба и след това може да се разпространи към ръцете, и краката.
Може да бъде засегнато и лицето, но обикновено има известна симетрия - ако обривът се появи от едната страна на тялото- често има подобни промени и от другата страна. При някои хора обривът е почти само визуален проблем, докато при други може да бъде доста неприятен и сърбящ.
Как се предотвратяват лекарствените обриви
Лечението на лекарствената алергична реакция не започва непременно с хапче срещу обрива. Първият въпрос е много по-важен: Колко тежка е реакцията и има ли опасност да се развие в нещо по-сериозно?
Това е причината лечението да варира от сравнително прости мерки при лек сърбящ обрив до спешно приложение на адреналин при анафилаксия. При подозрение за лекарствена алергия лекарят обикновено преценява дали причиняващият медикамент трябва да бъде спрян и дали може безопасно да бъде заменен с друг.
При сериозна или животозастрашаваща реакция подозираното лекарство трябва да бъде прекратено, а пациентът да получи спешна медицинска помощ. При по-леки реакции решението за спиране или замяна трябва да се вземе според конкретното лекарство, причината за лечението и риска от прекъсването му.
Това е важно, защото не е добра идея човек самостоятелно да прекратява жизненоважно лечение или да започва да приема алтернативен медикамент без консултация. Ако реакцията е ограничена до кожата и няма признаци за засягане на дишането или кръвообращението, лечението обикновено е насочено към облекчаване на симптомите и предотвратяване на повторен контакт с причинителя.
Антихистамините са особено полезни при кожните прояви, но не трябва да се разглеждат като универсално лечение на всички видове лекарствени реакции. При някои кожни реакции лекарят може да назначи и локален кортикостероид, ако има възпаление и сърбеж. Използването му зависи от вида на обрива и мястото на кожата.
А ако става дума за неусложнен лекарствен макулопапулозен обрив, основното е разпознаването на лекарството, което причинява реакцията, медицинска преценка дали да бъде спряно или ограничено, симптоматично лечение и наблюдение. Причината трябва да бъде установена и да се прецени дали реакцията е обикновена кожна реакция или част от по-сериозен синдром.
