Амонякът в кръвта е лабораторен показател за развитие на чернодробна енцефалопатия и чернодробна недостатъчност.
1% от амоняк във водната среда на кръвта циркулира в свободна форма, останалото като амонячен катион.
Амонякът в кръвта е крайният продукт от обмена на белтъци и аминокиселини. В незначителни количества се произвежда от всички тъкани, а в чревната микрофлора, при гниенето на белтъците, активно се синтезират значителни количества амоняк.
И затова в порталната вена, в която се събира кръв от червата, концентрацията на амоняк е доста по-висока.
Неутрализира се най-вече в черния дроб, в цикъла на уреята и частично в глутаминовия цикъл. Ако амонякът е невротоксичен, то уреята е безвредна за организма и лесно може да се екскретира от бъбреците.
В урината също има малки количества амоняк с чернодробен произход - п–и разграждането на глутамина.
Физиологичното ниво на амоняка в кръвта е много ниско, около 10-20 мг на 100 литра.
Ако амонякът не може да се отстрани от тялото, се повишава неговата концентрация в кръвната плазма, като това състояние се нарича хиперамониемия.
Причините за недостатъчната екскреция на амоняк са резултат от вродено или придобито нарушение на структурата и функционалността на черния дроб.
Симптоми на повишено ниво на амоняк в кръвта – хиперамониемия
Амонякът е отрова за нервната тъкан, тоест невротоксичен е и при високи концентрации в кръвната плазма се развива енцефалопатия. Хиперамониемията в 90% от случаите се съпровожда от чернодробна енцефалопатия.
Особености на изследването на нивата на амоняк в кръвта
Резултатът от изследването на плазмата, серумът не е годен, за амоняка в значителна степен зависи от правилността на вземането на кръв за изследване – обезвъздушената среда в епруветката, пълното ѝ изпълване, съответстващ антикоагулант, липса на хемолиза на пробата, способ и условия за транспортиране, скорост за извършване на изследването – до 20 минути, замърсяване след това от пациента – в потта съдържанието на амоняк е 10 пъти повече, тютюнопушене.
Еритроцитите съдържат 2-3 пъти повече амоняк, затова хемолизираните проби не трябва да се изследват.
Причини за повишени нива на амоняк в кръвта
1. Вродена хиперамониемия – симптомите присъстват от раждането или от въвеждането на белтъчно хранене. При новородените се проявява с отслабване на апетита, повръщане, пристъпи на конвулсии, апатия.
Кома се развива при нива на амоняка над 176 милимола на литър.
Първичен дефект или недостатъчност на ензимите от цикъла на уреята.
В някои случаи заболяването не се проявява след раждането, а едва с въвеждане на захранването, белтъчната диета или при инфекциозно заболяване, амонякът се повишава до 500-2000 милимола на литър.
2. Вторичен дефицит на ензимите от цикъла на уреята предизвикан от друго едновременно развиващо се метаболитно заболяване като аминоацидемия – наследствено заболяване, дефект на ензима в метаболизма на разклонените аминокиселини, показателят на амоняк в кръвта е 100-200 микромола на литър.
3. Нарушения на окислението на мастните киселини – дефицит на ензими на бета окислението.
4. Хронична чернодробна недостатъчност в резултат на цироза;
5. Неусложнен остър хепатит – амонякът остава в нормата, при средно тежко протичане се повишава до 60 микромола на литър, при некротизираща форма – превишава 80 микромола на литър.
При активна форма на хроничен хепатит – амонякът е над 60 милимола на литър, покачването означава активация на възпалителните процеси и корелира с активността на чернодробните ензими и имуноглобулините.
