Заразяването с вирус е нещо съвсем обикновено за повечето хора. С тези извънклетъчни агенти се сблъскваме буквално ежедневно.
Но какво значи положително изследване? И защо може да бъде такова, когато никакви симптоми или влошаване на състоянието не се наблюдава? Какви са различните класове антитела?
Как да определим заразяване с вирус – симптоми и изследвания
Инфекцията започва от острия период – вирусът активно се размножава в клетките, а имунната система изработва защитни механизми.
В зависимост от вида на микроорганизмите, след което започва пълно оздравяване, носителство или пък заболяването преминава в хронична форма с обостряния впоследствие.
Най-често острият стадий се характеризира с наличие на симптоми. Например, грип и други остри респираторни вирусни инфекции, проявява се с висока температура, кашлица, общо влошаване на състоянието.
Варицелата се отличава със силно изразен обрив, а паротитът – възпаление на лимфните възли зад ушите. Но в някои случаи, дори в начален етап, вирусът не дава признаци за себе си – заболяването протича безсимптомно.
Диагностиката се усложнява и от това, че подобни признаци могат да бъдат при различни вируси.
Например, папиловирусите могат да предизвикат образуването на брадавици и кондиломи, но могат да бъдат различни по тип, а това означава и по опасност.
Някои видове могат да преминат без лечение, други изискват контрол, доколкото се явяват онкогенни.
Именно затова окончателната диагноза може да се постави само след изследване на антитела към вируса – имуноензимно изследване.
Диагностиката на кръвта открива конкретния тип, а също и помага за определянето на стадия на заболяването, интензивността на увреждането от вируса и дори колко е заразен човек.
В някои случаи се използва изследването полимеразна верижна реакция, която помага за откриването на дори и минимално количество вируси в пробата.
Какво е това придобит имунитет?
Човешкият имунитет се дели на вроден и придобит. Системите на първия са способни да атакуват всеки чужд микроорганизъм, токсин и прочие.
Като ефективността на такава защита далеч невинаги е висока. Придобитият имунитет, напротив, е разчетен към конкретни антигени и е способен да противостои само на тези вируси в организма, които са вече заразявали човека.
За придобитият имунитет, по-конкретно отговарят и имуноглобулините. Първо, това са от класа IgG, които са способни да остават в кръвта на човека през целия му живот.
При първично заразяване имунната система само произвежда антитела към вируса. При следващите случаи на заразяване те бързо атакуват и неутрализират антигена, и заболяване просто не се развива.
Именно с придобития имунитет се обяснява понятието за детските инфекциозни болести.
Вируси в организма – носителство на инфекции и болести
Някои вируси остават пожизнено в организма.
И това е свързано с техните възможности за защита – едни проникват в нервната система и там престават да бъдат достъпни за имунните клетки, а ХИВ, например сам атакува сам лимфоцитите.
И наличието на вируса невинаги говори за заболяване.
Понякога човек остава носител през целия си живот не усеща последствията на вирусната инфекция. Пример за такива антигени могат да бъдат херпесвирус – прост херпес 1 и 2 типове, цитомегаловирус, вирус Епщейн-Бар.
Болшинството от населението на планетата е инфектирано с тези извънклетъчни агенти, но заболяванията са свързани с тях, се срещат с тях.
Съществуват вируси, които живеят в организма на човека през целия му живот, но предизвикващи доста сериозни заболявания.
