Какви са съвременните методи за диагностика и лечение на артериална хипертония при деца и тийнейджъри.
Артериалната хипертония е един от най-актуалните проблеми на съвременната педиатрия.
Нейната разпространеност сред деца и юноши прогресивно се увеличава – по данни от епидемиологичните изследвания – през 1991 г. е била от 1% до 5% от всички деца, а през 2006-8.8-22.7%. От същинска хипертония страдат от 10-35% от децата с това заболявания, докато от вторична са 65-90%.
Видове артериална хипертония
Както е известно различават се два вида първична – есенциална и вторична симптоматична АХ.
Първичната форма е самостоятелно заболяване, при което се наблюдава повишаване на стойностите на систолата и/или на диастолата без определена причина.
Развитието на същинска хипертония се определя от комплекс хемодинамични, неврохуморални, метаболитни, генетични и други фактори, взаимодействащи си едни с други.
Доказана е ролята на нарушаване на функционалното състояние на ендотела, което се проявява в аномалия на баланса между вазоконстрикторните и вазодилаторните фактори на регулацията на тонуса на кръвоносните съдове, с нарушаване на трофиката на същите, увеличаване на агрегацията на тромбоцитите и усилване на пролиферацията на съдовите стени.
Лабилната артериална хипертония е клинико-патогенетична форма на първична артериална хипертония, която се характеризира с постоянно повишено артериално налягане.
Като при измерване няколко пъти периодично се регистрират нормални стойности.
Но се достига и до стойности над 95% от нормалните, като при денонощно измерване индекса на артериалното налягане варира в пределите 25-60% от най-високата стойност, която е измерена за деня, в който е извършен мониторинга; наблюдава се повишено колебание.
Стабилна АХ – клинико-патогенетична форма на първичната АХ, при която се наблюдава постоянно високо кръвно налягане както през деня, така и през нощта.
Вторичната артериална хипертония е обусловена от патологични процеси в различни органи и системи.
Диагностика на АХ
Първичното обследване на дете с артериална хипертония трябва да включва пълна кръвна картина, анализ на урината, изследване на урината за бактериурия, биохимично изследване на кръвта – нива на електролитите, бъбречни проби, клирънс на креатинин – изследване, при което се определя какви са нивата на този отпаден продукт, електрокардиограма, ехокардиограма, ултразвуково изследване на бъбреците, рентгенография на гръдния кош, преглед на очните дъна от офталмолог, а също и преглед от ендокринолог и невролог.
По възможност се извършва нефросцинтиграфия, екскреторна урография – при отсъствие на изразена бъбречна недостатъчност, определяне на нивата на алдостерона и активността на ренина на плазмата.
В повечето случаи въз основа на получените данни лекуващият лекар успява да определи най-вероятната група заболявания, предизвикващи повишаване на артериалното налягане, а също и да се получи информация за давността на артериалната хипертония по степента на хипертрофия на миокарда на лявата сърдечна камера, тоест колко време преди провеждане на изследването е възникнало заболяването.
Артериална хипертония при деца – принципи на лечение
Терапията при умерено изразено високо кръвно налягане при липса на засягане на вътрешните органи – сърце, главен мозък, бъбреци, е необходимо да започне с немедикаментозни мероприятия, чийто принцип са модификация на начина на живот – понижаване на телесната маса – при затлъстяване или наднормено тегло, повишаване на физическата активност, промяна на характера и режима на хранене, преустановяване на тютюнопушенето при тийнейджъри.
Пероралната терапия е необходимо да започне с ниски дози антихипертензивни препарати.
Не се препоръчва едновременното използване на препарати с еднакъв механизъм на действия, тъй като това може да доведе до усилване на страничните ефекти.
