Аспергилозата е заболяване по хората, микоза, предизвиквана от някои видове гъбички от род Aspergillus и проявяваща се преимуществено с въвличането на дихателните органи в резултат на алергична реакция или дегенеративен процес, като при определени условия излиза извън рамките на тази система от органи и се разпространява, засягайки и други органи и тъкани.
Аспергилозата е първата по честота на заболеваемост микоза на белите дробове и се среща на практика във всички държави по света, макар и в България заболяването е сравнително рядко.
Това се дължи на факта, че Aspergillus – причинителят на този вид микоза се срещат навсякъде. Те се изолират от почвата, въздуха и дори от източниците на сяра и дестилирана вода.
Източниците на Aspergillus са вентилационните, душ системите, старите възглавници и книги, климатици, инхалатори, овлажнители за въздух, строително-ремонтни дейности, почви на стайни растения, хранителни продукти – зеленчуци, ядки, черен пипер, чай в пакетчета и пр., загниваща трева, сено и др.
Болестта често се среща сред мелничарите и при гълъбите, тъй като тези птици боледуват най-често.
Регионите с високо съдържание на Aspergillus в околната среда – Судан и Суадитска Арабия. Във въздуха на жилищните помещения обикновено се откриват по-високи концентрации на аспергилови спори, отколкото на открито. Болните от захарен диабет са с особено висок риск от инфектиране с Aspergillus независимо от региона. Заболяването не е заразно и не се предава от човек на човек.
Най-уязвимата зона по отношение на инфектирането с причинителите на аспергилозата е дихателната система, а белите дробове и синусите са основните места на засягане.
Дисеминацията се наблюдава при 30% от случаите, а кожни лезии се развиват при по-малко от 5% от болните. Смъртността при дисеминирана аспергилоза достига 80%.
След трансплантация на органи инвазивна трахеобронхиална и белодробна форма на този вид микоза се развива при почти у всеки 5-ти пациент и в повечето от половината от случаите завършва фатално.
В реанимациите на хирургичните отделения на болниците, при болните от СПИН, при прилагане на кортикостероидни препарати на болни от хронични заболявания на белите дробове се среща при 4% от болните.
Какви са причините?
Най-често патологията се предизвиква от A. fumigatus, по-рядко от A. flavus, A. niger, A. terreus, A. nidulans, A. clavatus. Посочените видове е възможно да бъдат резистентни към амфотерицин В, но чувствителни към вориконазол. A. Niger нерядко е причина за отомикоза и заедно с A. Terreus колонизира откритите части на тялото на човека.
Какви са симптомите?
Заболяването е разнообразно по клинични проявления, което се определя от имунния статус на болния. При хората с нормален имунитет този вид микоза може да протече безсимптомно във вид на носителство, колонизация, асперогилома.
При задълбочено компрометиране на имунитета този вид микоза може да се трансформира в инвазивна форма, която в зависимост от дефектите на имунна система има хронично, субакутно или остро протичане, като колкото е по-изразена имунологична недостатъчност, колкото по-остро е протичането на заболяването.
Лечение на аспергилоза
Поради ниската ефективност за лечение на инвазивна аспергилоза, съставляваща средно 35% - при лечение с препарати от групата на амфотерицин В, при имунокомпрометирани пациенти при подозрения за този вид микоза още до получаване на лабораторни доказателства възниква необходимост от провеждане на емпирична антигъбична терапия.
Противоаспергилозното лечение е необходимо да се провежда едновременно с нормализиране на имунния статус на пациента, като се отстрани неутропенията.
