Мицетомът представлява фокално, хронично, бавно прогресиращо, често безболезнено деструктивно заболяване, което започва в подкожната тъкан и се разпространява в други части на тялото.
Какви са причините?
Терминът актиномицетом произлиза от болестотворния микроорганизъм актиномицетоми – бактерии, образуващи разклоняващ се мицел. Когато причинителите са гъбички, то този патологичен процес се нарича еумицетом.
Патогените, предизвикващи гъбичната форма на заболяването са Pseudoallescheria boydii, Madurella mycetomatis, Madurella griea и пр. Причинителите на актиномицетома са следните аеробни актиномицетоми - Actinomadura madurae, Actinomadura pelletierii, Streptomyces somaliensis и др.
Микроорганизмите, предизвикващи мицетома се различават по географското си разпространение, по цвят, възможните различия при клиничните проявления на предизвиканите от тях патологични процеси.
Рискови фактори – нараняване на долните крайници при ходене бос или в слабо защитаващи кожата обувки.
Какви са симптомите?
Мицетомът най-често се среща при мъже на възраст от 20 до 40 години. Въпреки това, следва да се отбележи, че в ендемичните региони заболяването се среща и при деца и при възрастни хора.
Съотношението на засегнатите мъже спрямо жените представлява 5 към 1, а по други данни 3,7 към 1. Най-често се открива при фермери и други работници в селскостопанските регион, които често нараняват кожата си с бодли и с отломки.
Най-често място на инфекцията са стъпалата и то обикновено задната им част /79%/. По неизвестни причини най-често се засяга левия крак. Безболезнените масивни подобни на тумори се образуват по стъпалата.
Обикновено оплакванията са редки, а телесната температура е възможно да се повиши в случаите, когато се възникне вторична бактериална инфекция.
Описани са случаи не само на инфектиране на стъпалата, но и на другите части на краката, торсът всички части на ръцете, главата, шията и седалището. Когато скалпът бъде въвлечен в инфекцията, тя започва обикновено в областта на врата или шията.
Ранните проявления са малки безболезнени папули и възли на долната или задната част на стъпалото с прогресиращ размер. Процесът се развива по-бързо при актиномицетомите в сравнение с еумицетомите. Кожните изяви са във вид на отоци, абсцеси и образуване на фистули.
Когато патологичният процес се разпространи, подобни фолални огнища на инфекцията се формират и в околните части. Първоначално образувалите се лезии по кожата заздравяват, но на други места се появяват нови.
По този начин старите продължително протичащи мицетоми се характеризират с множество зараснали белези и фистули.
След много дълго време, месеци и дори години, патологията предизвиква дегенеративни изменения на дълбоките тъкани като костите, което се проявява като генерализиран оток, който, въпреки това, в повечето случаи остава безболезнен с изключение на 15% от инфектираните, които заради болковия синдром търсят лекарска помощ.
Заболяването прогресира като фокални тъканни образувания с формиране на тумори, гнойни зони и белези. Инфекцията никога не се разпространява хематогенно, въпреки това е възможна дисеминация чрез лимфните пътища – към регионалните лимфни възли с последващо нагнояване.
Лечение на мицетом
Необходима е програма за осведомяване на населението да се търси лекарска помощ възможно най-рано. Хирургичното лечение, което предпочитат все още някои лекари обикновено води до незабавен рецидив, но въпреки това съществува и значителен риск за живота на пациента.
Мицетомът във всички стадии може да се поддава само на консервативна терапия или в комбинация с локална хиругична интервенция.
Успехът на терапията зависи не само от разликата между актиномицетомите и еумицетомите, но също и от видовете на причинителя.
