Думата „импендас” се среща в инструкциите към електронните кантари, които мерят почти всичко и което е най-интересното – процентно съдържание на мазнини в човешкото тяло.

Методите на биоимпеданса не се ограничават само до изчисление колко излишни мазнини имат хора, които не обичат да спортуват.

Използват се и от лекари, и с всяка изминала година се появяват нови варианти за тяхното приложение за диагностика.

Какво е това биоимпеданс и къде се използва

Импеданс – това е съпротивление, произхожда от латинската дума impedio – възпрепятствам. Биоимпеданс е пълно съпротивление на биологичните тъкани, което се състои от 2 компонента – активно и реактивно съпротивление. Какво означава това?

Тялото ни, за разлика от парче еднородно вещество, представлява сложна структура от мастни, съединителни тъкани – кости, хрущяли и т.н., нерви, мускули, вътреклетъчни и междуклетъчни течности, които са електролити заради множество разтворени в тях соли, и др.

Колкото по-ниска е електропроводимостта на тези среди, толкова по-високо е активното съпротивление. Но всички тези компоненти не са еднородни, а се състоят от клетки, които са с мембрана и се различават по състав.

Мембраните, на които се формира електрически заряд, работят като кондензатори и водят до поява на реактивно съпротивление. И всички гореизброени фактори влияят на електропроводимостта на човешкото тяло.

При загиване на тъкани поляризацията на мембраните и тяхната проницаемост се увеличава. По показателите на импеданса може да се съди за жизнеспособността на тъканите.

По степента на електропроводимост може да се оцени колко са в човешкото тяло отделните компоненти в процентно съотношение – мазнини, вода, мускули и т.н.

Обикновената схема на измерване на биоимпеданс се състои от 2 електрода – 2 на краката – върха на стъпалото и глезена и 2 на горните – на дланта. По-точно е измерването с 8 електрода.

Най-разпространеният вариант е, разбира се, електронен кантар с анализатор.

Анализ на мазнини и мускули с биоимпенданс

Най-елементарната и известна на повечето хора версия на устройството за измерване на биоимпеданс – това са кантарите, които анализират състава на тялото.

Те имат две извода под формата на метални пластини, на които се стъпва, желателно е да сме боси.

Както и всеки друг битов уред за домашно използване, кантарът, който изчислява процент телесни мазнини, не е на 100% точен. Има множество нюанси, които следва да се отчитат, ако смятаме да измерваме процентът мазнини в собственото тяло.

  • Обезводняването логично води до повишаване на биоимпеданса, частта от телесното тегло, която не представлява мазнини намалява с 5 кг, и се увеличава процентното съдържание на мазнини в тялото. Ако сме почитатели на бягането и на маратоните, то с след състезание резултатът ще е изненадващ, поради голямата загуба на вода.
  • Умереното физическо натоварване преди измерване на кантара, заради намаляване на биоимпенданса, води до обратния резултат. Мускулите излизат повече, а мазнините по-малко. 2 часа умерена физическа активност и кантарът ще отчете, че кости и мускули са с 12 кг повече, отколкото са всъщност. Мазнините съответно са много по-малко, а това е доста голямо отклонение от действителността.

От това може да се направи следния извод: използването на електронен кантар с анализатор за контрол на процента телесни мазнини е необходимо, но не трябва да се прави от време на време, а редовно, за да се наблюдават измененията в динамика.

Биомпенданс при поставяне на диагнози

Днес на основата на този метод съществуват разнообразни методики за оценка на количеството извънклетъчни – кръв и лимфа и вътреклетъчни течности, а също и на течности в отекли тъкани.

Може да се изчисли и основния метаболизъм в килокалории на денонощие, съотношение на йони на калий и натрий. Това е изключително важно за оценка на електролитния баланс. Учените предлагат нови варианти за използване на биоимпеданс в диагностиката.

Методът за измерване, базиран на биоимпеданс, не е инвазивен и е същевременно достатъчно нагледен за оценка на вътрешното състояние на организма. Най-голям ефект се постига при редовни измервания.

Благодарение на компютърната обработка на данните става по-точен с всяка изминала година, но за максимална точност не може да се говори, тъй като има много фактори, които оказват влияние на крайните резултати.