Какво точно представлява болестта на Девик
Болест на Девик – това е рядко срещано заболяване, за което се предполага наличие на автоимунна природа. Този патологичен процес се характеризира със съвместно възпалително увреждане на зрителните нерви и отделни участъци на гръбначния стълб. Отличителна особеност на тази патология е, че протичащите нарушения се съпровождат с увреждане на миелиновите обвивки. На първо място в клиничната картина при това състояние са зрителните разстройства, а също и проблеми с двигателната или сетивната функция. Прогнозата при това заболяване зависи от това до колко своевременно е била поставена диагнозата. В някои случаи настъпва пълно оздравяване, а при най-неблагоприятно стечение на обстоятелствата може да завърши с летален изход.
Тежка форма на множествена склероза
Съществува и второ название на болестта на Девик – оптикомиелит. За първи път клиничните проявления, характерни за тази патология, са били описани още през 1870 г. Но най-пълна представа за този патологичен процес е била получена през 1894 г., благодарение на френския лекар Девик. В продължение на дълъг период от време оптикомиелитът се е смятал за един от най-тежките варианти на множествена склероза. Но в хода на изследванията тези заболявания се разграничават и оптикомиелитът се обособява като самостоятелна нозологична единица.
Разпространение
Най-често с това възпаление се сблъскват народите от Югоизточна Азия. Но и в други страни оптикомиелит също се среща. Интересно е, че първите клинични проявления могат да възникнат на абсолютно всякаква възраст. Въпреки това пикът на заболеваемост се пада на възрастовия диапазон от 35 до 47 години. Установено е, че жените няколко пъти по-често от мъжете страдат от болестта на Девик. Но отговор на въпроса защо жените се разболяват по-често, все още не може да бъде даден. Оптикомиелитът често става причина за летален изход. Обикновено се обуславя от дихателна недостатъчност, но са възможни и други варианти.
Причини
Днес основна причина за развитие на болест на Девик се смятат автоимунни нарушения. Приблизително при 70% от хората с тази диагноза се откриват специфични антитела, изолирани за първи път през 2004 г. Механизмът за възникване на оптикомиелит е много сложен и все още не е напълно изяснен.
От морфологична гледна точка при този патологичен процес се формира възпалителна реакция, съпровождаща се с некротични изменения в сивото и бялото вещество на мозъка. Също допълнително се установява увреждането на миелиновите обвивки. В огнищата, в които се установяването нарушението им, се отлагат G имуноглобулини. Ако се разгледат детайлно измененията от страна на гръбначния мозък, то може да се каже, че това възпаление се характеризира с появата на дегенеративни и атрофирали участъци. В преобладаващия брой случаи присъства автоимунно увреждане на кръвоносните съдове.
Симптоми, характерни за болестта на Девик
Най-често първи се появяват симптомите, сигнализиращи за увреждане на зрителните нерви, а впоследствие се присъединяват и нарушения от страна на гръбначния мозък.
Голям брой болни отбелязват, че преди възникване на характерните клинични проявления са прекарали остра респираторна или някаква друга инфекция.
Увреждане на зрителните нерви обикновено е с двустранен характер. Присъстват и симптоми като помътняване на зрението, понижаване на остротата и яснотата, а също и болка, усилваща се при движение на очните ябълки. Известни са случаите, когато изразените клинични проявления от страна на очите са отсъствали и характерни изменения се установявали само при преглед на очното дъно. Изход от това заболяване може да е пълна загуба на зрението.
При въвличане в патологичния процес на гръбначния мозък клиничната картина се допълва от симптоми като намаляване на мускулната сила в долните крайници, повишение на мускулния тонус.
Диагностика и лечение на болест на Девик
Диагнозата при подобно възпаление се поставя въз основа на неврологичен преглед в съвкупност с допълнителни методи на изследване. Сред тях са лумбална пункция с анализ на гръбначна течност.
При обостряне на болест на Девик се използват кортикостероиди и имуносупресори. Също е ефективна и плазмаферезата.
