Чувството за съжаление е познато на всеки от нас. Психологически изпълнява важна функция, но в други случаи, напротив, оказва се контрапродуктивно.
Съжалявайки за своите грешки е много важно да съумеем да извлечем уроци и да намерим сили да се движим напред.
Какво е изобщо това съжаление
Това чувство възниква, когато разбираме, че бихме могли да постъпим по друг начин, по-желан резултат. Съжалението често се съпровожда от чувство за вина и срам.
Започваме да се терзаем с въпроси, на които няма отговор. Ако само бях направил това по-добре? Какво би било, ако се бях възползвал от този шанс? Ако тогава си бях замълчала?
Не сме в състояние да пътешестваме във времето и затова точен отговор на тези въпроси няма да получим никога. Именно за това те не ни дават покой, карайки ни отново и отново да обмислим различни въображаеми сценарии.
Съжаляваме често за това, дори и ако всъщност не бихме могли да изменим възможното решение в тази ситуация.
Само по себе си чувството съвсем не означава, че сме допуснали грешка, възможно е просто да не сме се ориентирали с всички възможни преживявания.
Кога чувството за съжаление ни носи вреда
Изследванията показват, че чувството за съжаление често съпровожда с повишено ниво на кортизол – хормон на стреса.
Продължителното повишаване на нивото на кортизола неблагоприятно се отразява на физическото и душевното ни здраве.
Изследване, проведено още през 2015 г. показва, че хората, които са склонни са постоянни съжаления, често страдат от депресии, мислят за самоубийство и се оказват бездомни.
Чувството за съжаление може да предизвика непреходни маниакални размишления, които сами по себе си могат неблагоприятно да се отразят на психологическото ни благополучие.
Справянето напълно с това чувство е невъзможно, но и не е нужно. Възможно е да го насочим в продуктивна насока – така, че да ни помага да извлечем за себе си важни уроци.
Каква полза може да ни донесе съжалението
Чувството за съжаление е наистина универсално – всички ние го изпитваме от време на време. В много случаи то наистина може да е от полза. В какви точно?
Научава ни да вземаме правилни решения
Не можем напълно да се застраховаме от неправилни решения, но анализирайки миналите грешки, получаваме ценен опит, помагащ ни да не ги повтаряме.
Мотивира ни
Съжалението за миналото може да стане за нас мощен източник на мотивация и помага да се съсредоточим усилията и енергията ни за това, което е наистина важно.
Помага по-добре да опознаем себе си
Анализирайки миналото, можем по-добре да разберем нашите основни ценности, силните и слабите страни.
Помага за развитие чувство за благодарност
Съжалението ни помага повече да ценим тези наши постъпки и решения, за които не съжаляваме, и всичко онова добро, което присъства в живота ни.
Ако чувството за съжаление стане маниакално и започне непрестанно да ни преследва, това може да навреди повече, отколкото да е от полза.
Как да престанем да мислим за миналото и да продължим напред
Ето какво препоръчват психолозите.
Не опитвайте да потискате притесненията си
Чувството за съжаление е толкова болезнено, че понякога просто искаме да се избавим от него. В опита си да го направим, е възможно да влошим състоянието си.
По-добре да признаем какво чувстваме и изпитваме съжаление и свързаната с него душевна болка. Помнете, че чувството за съжаление е напълно нормално и естествено за нас.
Извлечете уроци за себе си
Както вече споменахме, чувството за съжаление може да бъде обърнато в полза. Например, ако близък човек си е отишъл от този свят и горчиво съжаляваме, че не сме прекарвали достатъчно време с него, този опит може да ни научи да ценим повече времето, което посвещаваме на общуването с важни за нас хора.
Спрете да се питате – а какво щеше да стане, ако…
Желанието да научим – а какво ако, е напълно естествено. Да, ако тогава бяхме постъпили по друг начин, резултатът би могъл да бъде по-благоприятен. Не знаем с точност това. Всичко би могло да стане, точно обратното, по-лошо.
Не трябва да губим много време в размишления за въображаеми сценарии. Това не е продуктивно и уморително. По-добре да се съсредоточим върху миналото и да гледаме към бъдещето.
