В човешкия организъм съществува сложна мрежа от органи и регулаторни механизми, които непрекъснато поддържат вътрешното равновесие на тялото. Сред тях особено място заема ендокринната система- система от жлези, които синтезират и отделят хормони, контролиращи практически всички жизнени процеси: растежа, развитието, метаболизма, репродукцията, водно-солевия баланс, адаптацията към стрес и дори поведението.

В центъра на тази изключително сложна хормонална мрежа се намира един малък, но изключително важен орган – хипофизата. Хипофизата функционира като основен посредник между нервната и ендокринната система.

Тя получава сигнали от специализирана мозъчна структура- Хипоталамус, който анализира информацията от външната и вътрешната среда и я преобразува в хормонални команди. По този начин се осъществява връзката между психиката, нервната дейност и хормоналния контрол на организма.

Какво следва да разберете в тази статия? Тук ще разгледаме по-дълбоко нейната анатомия, проблемите, свързани с нея и симптомите, сигнализиращи нарушения.

Какво представлява хипофизната жлеза

Хипофизата е малка ендокринна жлеза, разположена в специална костна вдлъбнатина на клиновидната кост, наречена турско седло (sella turcica). Тя е свързана с хипоталамуса посредством тънко стъбло, наречено инфундибулум (хипофизарно стъбло).

Нейните размери са скромни: Ширината ѝ е приблизително 15см, височината ѝ- 10см, а теглото- около 0.5г. Не подценявайте нейната работа спрямо размера ѝ- тя може да контролира функцията на голяма част от ендокринната система чрез секрецията на множество жизненоважни хормони.

Намира се в основата на черепа и се счита за главната ендокринна жлеза поради нейната функция, да освобождава хормони, които регулират дейността на другите жлези. Той се състои от две много важни части:

  • Аденохипофиза: Това е най-голямата част от хипофизата, намирайки се най-отпред. Тя е отговорна за синтеза и освобождаването на повечето хипофизни хормони без окситоцина и ADH. Предната част секретира цели 6 хормона- на растежа, тиреостимулиращ хормон, адренокортикотропен хормон, фоликулостимулиращ хормон, лутеинизиращ хормон и пролактин;
  • Неврохипофиза: Това е задната част на жлезата и е пряко продължение на хипоталамуса. Тя е свързана с него чрез инфундибуларна дръжка, която се счита и за част от неврохипофизата. Тя не участва пряко в синтезирането на хормоните, но помага за тяхното освобождаване от две хипоталамични ядра- супраоптично и паравентрикуларно ядро.

Поради стратегическото си разположение, хипофизата се намира в непосредствена близост до редица важни структури- над нея се пресичат влакната на зрителните нерви, а от двете ѝ страни са разположени кавернозните синуси. В долната ѝ част се намира клиновидният синус, а отгоре се разполага хипоталамусът, който е най-важният регулатор на хипофизната функция.

Връзка между хипоталамуса и хипофизата

Хипофизата не функционира самостоятелно, а е част от цяла функционална система, която е по-известна като хипоталамо-хипофизна ос. Хипоталамусът получава информация от мозъчната кора, лимбичната система, автономната нервна система, вътрешните органи и кръвта.

След обработка на тази информация той регулира дейността на хипофизата чрез нервни импулси, освобождаващи хормони и потискащи хормони. Тази връзка представлява основния механизъм за взаимодействие между нервната и ендокринната система.

Усложнения, свързани с хипофизната жлеза

Хипофизната жлеза може да бъде изложена на всякакви усложнения, които предизвикват дискомфорт и заболявания, които по никакъв начин не бива да се подценяват.

Хипофизата е централният регулатор на ендокринната система, поради което нарушенията в нейната функция могат да засегнат практически всички органи и системи в човешкия организъм. Заболяванията на хипофизата могат да доведат както до свръхпродукция на хормони (хиперфункция), така и до намалена хормонална секреция (хипофункция).

Обикновено всички проблеми, които са свързани с хипофизната жлеза, могат да бъдат разделени на няколко групи:

  • Туморни заболявания;
  • Хормонални нарушения;
  • Възпалителни процеси;
  • Съдови увреждания;
  • Травматични увреждания;
  • Генетични аномалии.

Един от тях е аденомът- доброкачествено образувание на хипофизната жлеза, който съставлява цели 15% от туморите на черепа. Той може да притисне зрителния нерв и да увреди цялото зрение, както и да предизвика вътрешно кървене.

Хипопитуитаризмът е друго усложнение, което се характеризира с липса на един или повече хормони, които биват произвеждани от хипофизната жлеза. Причината може да бъде следоперационна или от друг вид увреждане на жлезата.

Ако органът не отделя достатъчно хормони на растежа, съответно говорим за дефицит на растежен хормон, който при възрастните причинява проблеми, свързани с метаболизма. При прекомерно отделяне на хормони се случва друго усложнение, наречено хиперпитуитаризъм.

Това води до уголемяване на някои части от тялото- ръце, крака или органи, които водят отново до някои метаболитни проблеми.

Какви са симптомите, свързани с нарушенията на хипофизната жлеза

Много често липсата или прекомерното количество хормони са основният фактор, поради който протичат някои симптоми. Най-много промени се забелязват при децата и юношите, при които растежът може да се забави или рязко да се ускори.

При по-възрастните се наблюдава безплодие, независимо от пола, необяснимо наддаване или сваляне на тегло, депресия, тревожност и нередовна менструация при жените. Ако изпитвате постоянно един от тези симптоми (или повече от тях), не пропускайте да се консултирате с Вашия лекар.

Тези усложнения могат да бъдат лекувани с медикаменти. Ето защо е важно да останете спокойни, защото тези усложнения могат лесно да се излекуват, стига да бъдат диагностицирани навреме.

Бъдете отговорни към здравето си и не подценявайте симптомите, които се появяват, за да сигнализират за проблем.