В моменти на внезапна опасност, силен стрес, физическо натоварване или страх, човешкото тяло реагира със скорост, която надхвърля съзнателния контрол. Тогава сърцето ускорява ритъма си, дишането става по-дълбоко, зениците се разширяват, а мускулите се изпълват с енергия.
В основата на тази светкавична мобилизация стои един хормон, който регулира тези реакции и това е епинефринът, известен повече като адреналин. Той е хормон и невротрансмитер, който превръща организма в „биологична система за оцеляване“, готова за борба или бягство. Той не просто реагира на стреса– той препрограмира функциите на тялото за секунди.
Разберете повече за този хормон в тази статия. Светът на хормоните е интересен обект на изследвания за много учени, а Вашите знания по темата никога не биха били излишни.
Какво представлява епинефринът
Епинефринът е хормон от групата на катехоламините, който се синтезира в надбъбречната жлеза и от невроните. Още наречен „адреналин“, този хормон е най-мощният стимулатор на алфа и бета-адренергичните рецептори, предизвикващ скокове на сърдечната честота, вазоконстрикция или вазолидация.
Други метаболитни ефекти, които той предизвиква, са отпускане на бронхиалните и чревните гладки мускули, липолиза и гликогенолиза. Той потиска освобождаването на местните медиатори на възпаленията и на алергиите, а в някои случаи активира бета-рецепторите, което може да доведе до бронходилатация.
Синтез и освобождаване на епинефрина
Този хормон не се произвежда спонтанно, напротив– той е резултат от прецизен биохимичен процес, който обединява ендокринната система, нервната система и метаболизма в една реакция по време на стрес. Той се освобождава изключително бързо от организма, точно когато е необходим и именно това гарантира ефективност в реакцията.
Като хормон, който принадлежи към групата на катехоламините, той произлиза към една и съща аминокиселина– тирозин, а ензимът, който превръща норепинефрина в епинефрин е PNMT. Активността на ензима се стимулира от кортизола, който идва от кората на надбъбречните жлези.
Основното място за синтез е медулата на надбъбречните жлези, която сама по себе си, представлява модифициран симпатиков ганглий, който е съставен от невроендокринни клетки (хромафинни клетки). Освобождаването на епинефрина се случва поетапно, стъпка по стъпка:
- Наличие на стресов стимул;
- Активиране на хипоталамуса;
- Стимулация на симпатиковата нервна система;
- Достигане на нервни импулси до надбъбречната медула;
- Освобождаване на епинефрин от хромафинните клетки директно в кръвта.
След този процес епинефринът се съхранява във везикули в хромафинните клетки заедно с аденозинтрифосфата (АТФ), хромогранина и калция. Именно това съхранение позволява неговото бързо освобождаване и защита от преждевременно разграждане.
Положителният аспект се характеризира със стимулация на стрес, хипогликемия, физическо натоварване, болка и хипоксия. Това, което потиска е парасимпатиковата активност, чувството за релаксация, съня и стабилното количество глюкоза.
Влияние върху отделните системи
Нека започнем със сърдечно-съдовата система: Адреналинът увеличава значително сърдечната честота, повишава интензитета на съкращенията, както и сърдечния дебит. По отношение на дихателната система– бета-рецепторите водят до бронходилатация, намалено съпротивление на дихателните пътища и подобрен кислороден обмен.
Епинефринът е мощен катаболен хормон и води до бързо осигуряване на енергийни субстрати и освен това до: Гликогенолиза в черния дроб, липолиза в мастната тъкан, инсулинова секреция и отделяне на глюкагон. Интересно е взаимодействието с нервната система: Епинефринът повишава чувството за бдителност и концентрацията и същевременно усещането за тревожност и подготвя тялото за реакцията „борба или бягство“ (fight or flight).
Допълнителни реакции на тялото също могат да бъдат наблюдавани: Разширяване на зениците, изпотяване, потискане на храносмилателните процеси и дори намалено отделяне на слюнка. При завишени нива на епинефрина, може да се наблюдава продължително безсъние, краткотрайни аритмии, рязка загуба на телесна маса, замайване и затруднения в гликемичния контрол при хората с диабет.
Както вече стана ясно, епинефринът е хормонът на бързата адаптация и ключов регулатор на сърдечната, дихателната и метаболитната функция. Той е жизненоважен за оцеляването, но и изключително опасен при хронична активация. Балансираните нива не крият рискове от постоянен „авариен режим“ и помагат на човека да реагира адекватно при опасност.
